____________

Електронни услуги

____________

Анкета компосиране

____________

Археологически комплекс Калето

____________

Добре дошли в средновековието

__________

Съвместни усилия срещу природните бедствия

____________

ilovebulgaria

____________

Комисия за защита от дискриминация

____________

Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи

Започнаха редовните теренни археологически проучвания на крепостта „Калето” в Мездра

_DSC6309

Започнаха редовните теренни археологически проучвания на античната и средновековна крепост „Калето” в гр. Мездра. Те се извършват от екип с научен ръководител археолога Георги Ганецовски, директор на Регионален исторически музей (РИМ) – Враца. Той продължава проучването на праисторическите пластове на обекта, които разкриват останките от най-ранното заселване на скалния рид на левия бряг на река Искър. Помагат му неговата колежка д-р и. н. Вивиан Митева и общи работници, една част от които са били ангажирани в ежегодните разкопки на раннонеолитния обект и светилище „Оходен – Валога“. 

_DSC6281

За разлика от миналата година, когато разкопките бяха осъществени с целеви средства, отпуснати от Министерство на културата по Програма за финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация 2020 за проект, изготвен от РИМ – Враца и одобрен за финансиране от културното ведомство, сега те се извършват с финансовата подкрепа на Община Мездра и на частни спомоществователи. 

_DSC6285

По време на Археологически сезон 2021 екипът на Ганецовски проучва сондаж с обща площ около 40 кв. м в западната част на „Калето“, непосредствено до крепостната стена. Още в началото на разкопките археолозите попаднаха на интересни находки. Сред тях са керамична зооморфна фигура без глава, изобразяваща най-вероятно куче и фино изработен костен накрайник за дръжка на меч или нож, датиращ от римската епоха (II-IV в.). Любопитство будят също костено шило и няколко кремъчни стъргалки, които са поредното доказателство, че в края на V-ото и началото на IV-ото хил. пр. Хр. тук е функционирала специализирана работилница за обработка на животинска кожа и за направата на изделия от кост. 

_DSC6304

Ако бъде осигурено финансиране, в началото на м. ноември на многослойния обект ще работи и проф. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН, който ще продължи проучването на културния пласт от римската епоха (II-IV в.). 

„Идеята е това да е последният археологически сезон на „Калето“, сподели Георги Ганецовски. В края на разкопките експертна комисия с участието на представители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата трябва да одобри финализирането на проучванията. „Целта е обектът да бъде освободен, за да може, ако се намерят средства, да бъде реализиран вторият етап от проекта за реставрация и консервация на „Калето“ и през 2023 г. официално да бъде отбелязана 50-годишнината от началото на научните проучвания на крепостта“, каза в заключение Ганецовски. 

Междувременно днес Археологически  комплекс „Калето“ беше посетен от Н. Пр. Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България. Дипломатът се срещна с директора на РИМ – Враца Георги Ганецовски във връзка с инициативата на полското посолство за обновяване на паметника на жертвите на самолетната катастрофа край врачанското село Тлачене, станала на 16 март 1978 г. 

При неизяснени и до днес обстоятелства тогава се разбива самолет „ТУ-134“ на БГА „Балкан“ с редовен полет по линията София – Варшава. Загиват всичките 73 души на борда: 7 човека екипаж и 66 пасажери – 37 поляци, 27 българи и 2-ма англичани. Сред жертвите са членове на полска правителствена делегация, водена от тогавашния министър на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми, националният отбор по колоездене на писта на Полша, треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, съдийката Севдалина Попова и корепетиторката Снежана Михайлова, както и легендарният футболист на ЦДНА Георги Димитров-Червения – национален състезател, бивш треньор на Черно море (Варна), младежкия национален отбор и помощник-треньор на България на Световното първенство в ГФР през 1974 г. 

През 1979 г. със средства на близки и роднини на загиналите и със съдействието на БГА „Балкан” недалече от мястото на катастрофата, край шосето Габаре – Върбица, е изграден гранитен мемориал в памет на жертвите на самолетната катастрофа, който понастоящем е занемарен.