За 11-та поредна година в Археологически комплекс „Калето“ в гр. Мездра се проведе Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра“. Организатори на събитието, вторият ден от което съвпадна с Международния ден на музеите (International Museum Day), бяха Община Мездра, Археологически комплекс „Калето“ и Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“.

  Средновековният фестивал е от програмата на 51-ите Празници на културата „Мездра – май“ и е част от дейностите за устойчивост по Проект „Добре дошли в Средновековието“ („Welcome to the Middle Ages“), реализиран от Община Мездра и Община Добрословени, Румъния по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния – България 2014-2020 г.

  Фестивалът беше официално открит от кмета на община Мездра Иван Аспарухов, а участниците в него бяха представени от Жасмин Първанов, председател на Сдружение „Авитохол”. Сред гостите бяха директорът на Регионален исторически музей – Враца Георги Ганецовски и Георги Врабчев – директор на Младежки дом – Враца и художествен ръководител на Театрална група „ТЕМП“.

  В тазгодишното издание на „Калето – Мездра“ взеха участие групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България и Румъния, които пресъздадоха автентичния бит, традиции, култура и военно дело на обществата, населявали българските земи през късната античност, ранното и късното средновековие.

  Във фестивала се изявиха групите за исторически възстановки и свободните реконструктори:

• Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол” от гр. Варна, което пресъздаде бита, традициите и културата на ранносредновековните българи от периода на заселването им по нашите земи;
• Сдружение „Виа Претория“ от гр. Плевен, което пресъздаде бит, традиции, занаяти и военно дело, ковачество, дървообработка, свещолеене, кожарство, керамика, накити и бижута на ранните обитатели на Източната римска империя (Византия);
• Сдружение „Багачин – Федерати“ от с. Дреновец, община Ружинци, което пресъздаде бита, традициите и културата на късноримските федерати в Източната римската империя по лимеса – северозападната й граница;
• Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб Велико Търново, което пресъздаде облекла и занаяти от късното средновековие;
• Група за исторически възстановки „Nokors“ от Букурещ, Румъния, която пресъздаде монголската и татарската култури през XIII-XIV век (епохата на „Златната орда“);
• Калина Атанасова-Бъдъмба от гр. Варна, която представи късното средновековие по българските земи;
• Ивайло Енев от гр. Русе, който представи занаята коване на защитно средновековно въоръжение – брони, шлемове и др.;
• Свободни реконструктори.

  Сред акцентите във фестивалната програма бяха демонстрации на средновековни бойни умения: дуели на средновековни воини и „Битката за моста“; средновековна музика и танци на живо, представени от Акустична формация „Фрея“ („Freija“) от гр. Пловдив и пилаф с булгур, елда и нахут, приготвен от MasterChef Павел Петров – ръководител на Археологически комплекс „Калето“, по оригинална рецепта от XII век, предоставена от културолога Петя Крушева.

  По традиция по време на двудневния фестивал в своеобразния Музей на открито бяха представени облекло, въоръжение и снаряжение от късноантичното наследство по нашите земи; ранносредновековно българско облекло, въоръжение и снаряжение, както и облекло от късното българско средновековие. Сред останалите атракции бяха представяне на владетелски двор от IX-X век, историческа викторина и обучение на деца и младежи в средновековни воински умения: стрелба с лък и бой с хладни оръжия.

  През двата фестивални дни входът за посещения в Археологически комплекс „Калето“ беше свободен.

  Мирослав Гетов, снимки: Павел Петров/ Община Мездра

 

    Проектите на две кметства и на едно училище от община Мездра са одобрени за финансиране в рамките на Националната кампания „Чиста околна среда – 2025 г.“ и обявения от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) конкурс на тема „Обичам природата – и аз участвам“.

   От постъпилите 1 158  проектни предложения на общини и кметства от цялата страна със средства в размер до 15 000 лв. ще бъдат финансирани 414 проекта. Сред тях са проектите на Кметство Брусен „Спортуване на открито – с грижа за здравето на нашите деца“ (на стойност 14 944,80 лв.) и на Кметство Лютиброд – „Спортувам на открито“ (на стойност 15 000 лв.), които предвиждат в двете села да бъдат изградени площадки за фитнес на открито.

   Сред одобрените за финансиране със средства в размер до 7 500 лв. 182 проекта от постъпили 641 проектни предложения на училища и Центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР)/ Обединени детски комплекси (ОДК) е проектът на СУ „Св. Климент Охридски“ – с. Зверино „Играя и се забавлявам навън“ (на стойност 7 500 лв.), който е за изграждане на беседка за отдих и учене на открито.

    Трите проекта са на обща стойност приблизително 37 500 лв.

     Останалите 7 проектни предложения, подадени от кметства, училища и детски градини в община Мездра в тазгодишното издание на конкурса, не са одобрени за финансиране:

• „Центърът на селото – привлекателно място за отдих на Кметство Долна Кремена,
• „Деца и природа заедно“ на Кметство Лик,
• „Изграждане на футболно игрище – спортът, пътят към здрав и активен живот“ на Кметство Очиндол,
• „Кът за спорт и детски игри в с. Ребърково“ на Кметство Ребърково,
• „My green future“ на ПГ „Васил Левски“ – гр. Мездра,
• „Детска градина, която формира екологична култура“ на ДГ „Слънчице“ – гр. Мездра
• и „Екозанималня на открито“ на ДГ „Роза“ – гр. Мездра.

    Крайният срок за изпълнение дейностите по одобрените проекти е: за училища, детски градини и ЦПЛР/ОДК – до края на м. октомври, а за общини и кметства – до края на м. ноември.

    Миналата година в конкурса на МОСВ и ПУДООС „Обичам природата – и аз участвам“ кандидатстваха 15 кметства, училища и детски градини от община Мездра. От тях бяха одобрени за финансиране и реализирани два проекта на обща стойност 22 500 лв.:

• „Култура в хармония с природата – изграждане на зрителски трибуни със 100 места към спортна площадка и озеленяване на прилежащите части“ на Кметство Типченица
• и „Ние учим, творим и спортуваме сред природата“ на ПГ „Алеко Константинов“ – гр. Мездра.

    Мирослав Гетов/ Община Мездра

По покана на Община Мездра и на Литературен клуб „Христо Ботев“ към НЧ „Просвета 1925“ в Мездра гостуваха поетът Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели (СБП) и доайенът на литературната критика у нас Благовеста Касабова, за да представят своите най-нови книги – стихосбирката „Прободени носталгии“ (Издателство „Лексикон“, София, 2024 г.) и мемоарната книга „По следите на времето“ (Издателство „Лексикон“, София, 2023 г.). Те бяха придружавани от Емилия Казакова – дизайнер и технически редактор в Издателство „Български писател“, и от Добрин Добрев Финиотис – уредник на „Дом Дора Габе“ в столицата.

 Събитието е от програмата на 51-вите Празници на културата „Мездра-май“ и е посветено на 100-годишнината от създаването на мездренското читалище.

  Кратки биографични данни за двамата автори представи Светла Дамяновска – председател на Литературен клуб „Христо Ботев“.

  „Прободени носталгии“ е знакова книга за цялостното поетично творчество на Боян Ангелов, заяви при представянето на най-новата поетична книга на председателя на СБП Благовеста Касабова. Емоционалното й въздействие е с много висок градус, стиховете излъчват проницателно вглеждане в нравите, в начина на живот, в потискащата липса на духовност днес. Излъчват оригинална символика и метафоричност, своеобразна равносметка, не директно изведена, а равносметка-изповед, оценка, диалог с вътрешния Аз.

  Прозвъняват и нотки на легендарност, на носталгични настроения. Често те са „облечени“ с метафори, чрез тях поетът изразява конфликтните и емоционално натоварени състояния на вътрешните си преживявания. Интересно синхронизира вътрешния ритъм с външната форма на стиха. Знакови в този смисъл са творби като „Балконът“, „Пътуване“, „В началото на зимата“, „Заблуди“, поемата „Прободени носталгии“.

  В други лирични творби – по-директно натоварени с разнолики образи, размисли и носталгични навеи – Боян Ангелов използва по-провокативна символика, поставя „диагнози“, знаейки, че все още не е открит лек за боледуващото човечество.

  Като цяло, поетичното съдържание на „Прободени носталгии“, освен завладяваща емоционалност, навежда читателя на размисъл за тленното (физическо) човешко съществуване, каза в заключение Касабова, и за нетленното (духовното), което е сътворено по космическите закони и е изначалното предназначение на човешкото съществуване.“

  Представянето на „Прободени носталгии“  допълни прочит от автора на избрани стихове от лиричния сборник: „Ненагледност“, „Пътят за Керкира“, „Преди и сега“, „Гълъбицата“, „Демир Хисар“, „В пустинята“, „Надежда“.

  „По следите на времето“ е една изключително откровена книга, подчерта при представянето на мемоарната книга на Благовеста Касабова Боян Ангелов. Ако искате да се запознаете с българската литература, с литературната среда в София и в провинцията, с литературните течения, с литературните приятелства, кръгове, а понякога и вражди, можете да го направите от тази книга на Благовеста Касабова. Защото тя няколко десетилетия работи като редактор в Издателство „Народна младеж“, а преди това в Дома на детската книга, автор е на много други книги, свързани с българската литература.“

  „В разговор с приятели стана дума за миналото, споделя в „По следите на времето“ Благовеста Касабова. Миналото – си казах аз – не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме… Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад – прави или криви, но извървени от мен.

  Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят – единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, пораженията, но и победите. Смъртта, но и раждането. Повтаря се лъжата, но и истината, малката за мен, и голяма – за голямото човечество.

  Къде е било моето място в този свят, в този град, в моята страна – това съм търсила и продължавам да търся. В това търсене съм изграждала собствените си норми на поведение и морал, ръководена съзнателно или подсъзнателно от чувството, че ако аз не правя това или онова, никой друг няма да го направи.

  Годините минават и отминават. Режимите идват и си отиват. Остава създаденото. В големия свят всеки от нас е една отделна вселена. Говорих искрено, поне пред себе си. Дано и до вас да стигне тази искреност – за да ми повярвате. За да си повярваме взаимно. Доверието и вярата в себе си, в близките и приятелите, са ме крепили през тези години и десетилетия…

  Преминах през много завои и изпитания, Понякога душата ми се е люлеела над бездна. И – ха, да се скъса тънката нишка и да изчезне в бездната. Но преминах нататък към другия спасителен бряг. Мисля, че колкото и зло да има в този живот, той все пак се крепи на доброто, което ражда добро. Добротата, красотата, уединението в себе си и разтварянето на душата ми пред приятели и близки е моето най-голямо богатство. И пътеводител за по-нататък. Колко време ми остава – от бога дадено. Той е всемогъщ съдник и опростител на нас, грешниците. Той ме водеше. Той ще ме води…“

  Боян Ангелов и Благовеста Касабова отговориха на въпроси на присъстващите, които имаха възможност да си закупят и техни книги с автограф.

  От името на Община Мездра заместник-кметът Нели Минева благодари на двамата автори за гостуването и им подари плакет „Български вечен календар“ и букет цветя. Благодарствени писма от председателя на НЧ „Просвета 1925“ Мирослав Аспарухов, бутилка вино и цветя подари Биляна Костова, секретар на градското читалище.

  Мирослав Гетов/ Община Мездра