Мездра - град роден от историята
Преди Рим
Укрепено селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края на медно-каменната епоха /ІV хилядолетие пр. Хр./ Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали /племе СКОРДИСКИ/ и келти/племе БАСТАРНИ/ до І в, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим.
Римска епоха За защита на един от глaвните пътища, свързващ провинциите Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле , римляните построяват ново укрепление на Калето. През ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град , а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между латино-говорящата на запад и гръцкоговорящата на изток части от Римската империя.
Византия В първите десетилетия след налагането на християнството през 313г. от Константин Велики , до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери- 28/16 м и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката/ агне, риби , гълъби и др./
Средновековна България
Черепишкият манастир е един от най-забележителните християнски паметници в дефилето на река Искър. Разположен на самия бряг на реката, ограден от непристъпни величествени скали, манастирът в продължение на векове е играел ролята на средищен културен и духовен център в региона. Археологическите проучвания тук отнасят възникването на манастира към ХІV век. До наши дни е запазен манастирският устав (типник) от 1390-1396 година. Манастирът е съществувал и през ХV век като в различни документи от това време мястото се споменава като Черепец, Черапиш, Челбиш.
Mездра след Освобождението от турско робство.
От 1878г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 1.1.1881г. град Мездра има 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888г. домакинствата са 17, а жителите 76. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893г., когато започва строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение на 4 години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20.ІІ.1897г. новата ж.п. линия се пуска в действие с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов. В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900г. Мездра има 311 жители, през 1920г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и мездренските села. На 31.VІІІ.1950г. с Указ 435 Мездра е обявена за град.
Повече за историята на община Мездра в сайта на Българското Археологическо Сдружение
