Почетни граждани на Община Мездра

ПОЧЕТНИТЕ ГРАЖДАНИ НА МЕЗДРА

Първият почетен гражданин на Мездра е крупният индустриалец и дарител Иван Балабанов (1887 – 1970) – главен акционер в редица търговски дружества и застрахователни компании у нас, между които спиртната фабрика „Тодор Балабанов” и памукотекстилната фабрика „Бахава” на гара Мездра, както и собственик на ВЕЦ, построена от него край с. Брусен. Тази висока чест му е оказана в началото на 1943 г. На заседанието си от 3 февруари с. г. Общинският съвет под председателството на кмета Иван Тошев решава: „Прогласява г-нъ Иванъ Т. Балабановъ, житель на ст. София и членъ на фирмата „Т. Балабановъ” А. Д. – София, за почетенъ гражданинъ на село Мездра.” (1) за направените от него „въ разни времена дарения и помощи на общината”: 1 100 000 лв. през периода 1925 – 1929 г. за строежа на училище „Тодор Балабанов”; 400 000 лв. през 1930 г. за съграждането на храм „Св. Георги”; през 1937 г. продава на кметската управа при изгодни условия двуетажна масивна сграда на ул. „Христо Ботев” за Общински дом; построява чешма за публично ползване с постоянно течаща питейна вода при спиртната фабрика от собствения си водопровод „Бадинец”;  през 1943 г. отстъпва безплатно „за вечно ползване” от жителите на с. Брусен електрическата мрежа за осветление на улиците и на обществените заведения в селото; дарява безвъзмездно на Общината 300 000 лв. с препоръка да се употребят за „благоустройствени, народополезни и человеколюбиви цели”.
В знак на признателност към дарителя „за проявените отъ него извънредни грижи и заслуги къмъ Мездра” Общинският съвет „наименува булеварда, водещъ отъ училището „Т. Балабановъ” – Мездра за къмъ  резервуара и парка на същото село, „Булевардъ Иванъ Т.  Балабановъ.” (2) Същевременно местният парламент натоварва кмета Иван Тошев, секретар-бирника Стоян Велчев и общинския съветник Илия Йорданов да поднесат това решение на лауреата в „специална папка-адресъ”.

Само три години по-късно, на 2 март 1946 г., Иван Балабанов отново е обявен за почетен гражданин на Мездра – този път по препоръка на Отечественофронтовския комитет (3). Към горепосочените мотиви са добавени дарените от Балабанов през периода 1942 – 1946 г. в местната хазна 1 300 000 лв. за „благоустройствени, человеколюбиви и народополезни цели” и внасяните ежегодно от него данъци и налози, които надхвърлят ¼ от общинския бюджет.

***
Традицията за удостояване с това високо обществено звание е възродена през 1969 г., по времето, когато председател на Изпълнителния комитет на ГОНС е инж. Любомир (Любен) Йотов (1966 – 1976). На 15 ноември 1969 г. Изпълкомът решава да бъдат удостоени с почетно гражданство художниците проф. Иван Фунев (1900 – 1983), проф. Илия Петров (1903 – 1975), проф. Борис Колев (1906 – 1982), Боян Петров (1902 – 1971), Владимир Цветков (1916 – 1993) и Георги Чайковски (1923 – 1984), поетът Павел Матев (1924 – 2006) – председател на Комитета за изкуство и култура (КИК), и изкуствоведа проф. Атанас Божков (1929 – 1995) – зам.-председател на КИК „в чест на 25-годишнината от социалистическата революция и активно участие в подготовката и откриването на (бел. авт. първата обща) художествена изложба в гр. Мездра” (4) (17 октомври – 17 ноември 1969 г., Младежкия дом).

Две години по-сетне, през юни 1971 г., ИК на ГОНС връчва високото отличие на двама видни комунистически функционери: Иван Абаджиев (1930 – 2006), кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, и на Димо Дичев (1902 – 1982), народен представител и председател на ЦК на Съюза на борците против фашизма и капитализма за „големите им заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра.” (5)

През май 1972 г. почетен гражданин на Мездра става тогавашният посланик на СССР у нас Александър Пузанов (1967 – 1972) за „голямото му внимание към града и заслугите му за задълбочаване на българо-съветската дружба” (6), а през 1973 г.: Нано Лалов (р. 1925), първи секретар на ОК на БКП, поради „заслугите му за развитието на града и общината” (7), роденият в с. Ребърково поет Иван Бурин (1912 – 1991) за литературната му дейност и по случай неговия 60-годишен юбилей (8), и народният представител Стоян Караджов (1905 – 1994), председател на ЦКРК на БКП, за „големите му заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра по пътя на социализма.” (9)
Любопитното е, че три години по-късно, през пролетта на 1976 г. Стоян Караджов, подобно на Иван Балабанов, отново е отличен с почетно гражданство, получава Почетна грамота и Почетния ключ на гр. Мездра. (10)

Малко по-рано, през юли 1974 г., със званието почетен гражданин се окичва и доайенът на местната партийна организация Лалю Ширков (1889 – 1978), родом от с. Крета, по случай неговия 85-годишен юбилей и „големите му заслуги в антифашистката борба и в изграждането на социализма.” (11)
Или, ако обобщим фактите, при кметуването на Любен Йотов за почетни граждани на Мездра за провъзгласени 15 личности от обществено-политическия и културния живот на страната.
Все по него време (1975 г.) е приет първият Правилник за удостояване с награди от ИК на ГОНС – гр. Мездра. В него е посочен редът за удостояването, какви награди се учредяват и дори техният паричен еквивалент: значка-герб на Мездра и Медальон на Мездра (златни, сребърни, бронзови и оксидирани), Знаме на трудовата слава, а за изключителни заслуги – Почетен гражданин.

През есента на 1976 г., вече при управлението на Димо Станчев (1976 -1977), тази висока чест е оказана на Регина Кашер-Димитрова, съпруга на комунистическия лидер Станке Димитров – Марек (1889 – 1944). Както свидетелства излизащият по онова време в. „Искърска комуна”, отличието й е връчено от първия секретар на ГК на БКП Йордан Котов при посещението й в Мездра по повод 35-годишнината от първото предаване на радиостанция „Народен глас”, чийто говорител е бил Марек. (12)

Апропо, в началото на 1978 г. по предложение на партийното бюро в селото и на Обществения съвет при местното кметско пълномощничество ИК на ГОНС обявява за почетен гражданин на с. Долна Кремена Андрей Цветков (1893 – 1981), заслужил учител, историк и читалищен деец, за „големите му заслуги по написване на история на революционното движение в Искърския край до Освобождението и за дейността на тайния революционен комитет в с. Долна Кремена.” (13) Същевременно Изпълкомът провъзгласява за почетен член на НЧ „Просвета” – с. Долна Кремена Цветко Вълков Петков (р. 1899 г.), дългогодишен председател на читалището в селото, за „големите му заслуги за укрепването и развитието на читалището в прогресивно направление, особено през режима на фашистката реакция.” (14)

През април 1979 г. с най-високото отличие на Мездра – почетно гражданство, е удостоен руснакът Валентин Георгиевич Архипов – инженер-конструктор от гр. Чебуксари, столица на Чувашката ССР, за „големите му заслуги в усвояване на съветските безсовалкови станове СТБ-2-250 в ДТЗ „Станке Димитров”, за предаване на своя опит на техническите кадри и на работниците в предприятието” (15) Инж. Архипов получава и златния почетен знак на гр. Мездра. По това време председател на ГОНС е Марин Даков (1977 – 1982).

През 1980 г. Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет (ОбНС) утвърждава Статут и правилник за присъждане на почетния знак на гр. Мездра, в който изрично е регламентирано, че удостояването с първите степени на медалите и обявяването на почетни граждани се извършва с решение на Изпълкома, а останалите степени – със заповед на председателя на ОбНС или на неговите заместници. (16)

През пролетта на 1981 г. почетен гражданин става композиторът Спартак Бутански (1920 г., Кнежа) за „написване, композиране и разучаване на цикъл „Песни за Мездра и Мездренския край” по случай 70-годишнината на Мездренската партийна организация и 30-летието от обявяването на Мездра за град.” (17) Високото отличие му е връчено заедно с почетния ключ на Мездра, почетен медал на Мездра – I степен и юбилеен медал „30 години Мездра град”. Интересното е, че за написаните 32 песни Бутански получава авторски хонорар от… 5 000 лв. – една крупна за времето си сума.

През есента на 1983 г. по предложение на тогавашния председател на ОбНС инж. Цветко Ив. Петков (1982 – 1986) за почетен гражданин е обявен миньорът Иван Конорски от с. Згориград, герой на социалистическия труд, а по предложение на инж. Георги Давидков – зам.-председател на ОбНС, с почетно гражданство е удостоен популярният детски писател Асен Босев (1913 – 1997), родом от с. Руска Бела, по случай неговия 70-годишен юбилей (18).

През август 1984 г. по предложение на Миленка Киркова – секретар на ОбК на БКП, почетно гражданство е дадено на украинката Людмила Гавриловна Марченко – председател на отделението за съветско-българска дружба в гр. Конотоп, Украинска ССР, за „особени заслуги и личен принос в развитието на българо-съветската дружба и сътрудничеството между побратимените градове Мездра и Конотоп”. (19) Марченко получава и символичния почетен ключ на града.

На същото заседание Изпълкомът на ОбНС утвърждава Основни положения за реда и начина за даване званието „Почетен жител на гр. Мездра”. Решено е занапред то да бъде двустепенно: с грамота и с грамота и почетен ключ, както и да се води Книга на почетните граждани. (20)

***
Третият хронологичен период обхваща времето от края на 90-те години на XX в. и първото десетилетие на XXI в. През март 1997 г. Общинският съвет приема Статут на символите и отличията на община Мездра. (21) Той регламентира, че със званието „Почетен гражданин” се удостояват физически лица – български и чуждестранни граждани с изключителни заслуги и особен принос в областта на обществения, стопанския, духовния и спортен живот на общината. Това отличие е морална награда и не носи материални стимули за притежателя му. На лауреатите се връчва Диплом и Почетен знак с лента, върху който е изобразен Гербът на Общината, а имената им се вписват в Книга на почетните граждани.
Във връзка с честването на 100-годишнината от създаването на община Мездра през есента на 1998 г. Общинският съвет (с председател инж. Делян Дамяновски) удостоява с почетно гражданство 9 заслужили деятели в различни сфери: бившият директор на мездренската гимназия и председател на НЧ „Просвета” Киро Киров (1925 – 1999) за заслуги в образованието, дългогодишният председател на ГОНС инж. Любомир (Любен) Йотов за заслуги в местното самоуправление, строителният техник и бивш началник на „ВиК”-района Любен Генов за заслуги в благоустройството, шахматистката GM Мария Велчева за заслуги в спорта, политзатворникът Методи Йорданов (1919 – 2001) за заслуги в обществения живот, агрономът Павел Занев за заслуги в селското стопанство, хореографът Панталей Томов за заслуги в танцовото изкуство, медиците д-р Георги Каменов и д-р Христо Цеков за заслуги в здравеопазването. (22)
Отличията са връчени на тържествено заседание на Общинския съвет, състояло се на 17.XII.1998 г., на което е честван вековният юбилей на община Мездра, кметът инж. Цветко Петков (1991 – 1999) получава Почетен знак – символ на местната власт, и е осветено Знамето на Общината. (23)

През 2002 г. по случай тяхната 80-годишнина с престижното звание са отличени дългогодишният секретар на общината (1958 – 1986) Йордан Ив. Йорданов (р. 1922) за заслуги в обществения живот (24) и уважаваният учител по история и философия Слави Русев (1922 – 2006) за заслуги в образованието (25), а през 2003 г. – нападателят Петър Данков – Пепето, футболист №1 на 70-летието на ФК „Локомотив” (Мездра) за заслуги в спорта. (26)

В началото на 2004 г. това обществено признание получава роденият в с. Руска Бела дипломат, журналист и писател Крум Босев (1920 – 2011) за „заслуги в популяризиране името на общината и приноса му за развитие на нейната култура”. (27)

През 2007 г. по случай Деня на Мездра – 6 май (Гергьовден), кметът на общината Иван Аспарухов връчва дипломи за почетно гражданство на още 10 педагози, лекари и общественици: Антония Ганева, Борис Борисов, Вера Михайлова, Илинка Каменова, д-р п. н. Мария Цоцова – Додова и Надежда Ганчева за заслуги в образованието, д-р Руси Минев (1932 – 2010) и д-р Христо Найденов за заслуги в здравеопазването, Емил Леонкев и Никола Дилчев (1926 – 2010) за заслуги в обществения живот. (28)

По повод 110-ия рожден ден на община Мездра през 2008 г. високата чест е оказана на младия учен Венелин Кожухаров (р. 1980) за “особени заслуги в развитието на физиката на елементарните частици и високите енергии” и на талантливата гимнастичка Mая Пауновска (р. 1988), състезателка от националния отбор на България – ансамбъл жени, за “особени заслуги в спорта”. (29)

През 2010 г. почетен гражданин става майсторът-дюлгерин Дано Кръстев (30) от с. Лик за “особени заслуги в обществения живот”, а през 2011 г. – гинекологът д-р Радоил Попов за “особени заслуги в областта на здравеопазването и по повод неговия 75-годишен юбилей”, и Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник за “особени заслуги в духовното приобщаване на християните в община Мездра и по повод неговия 80-годишен юбилей”. (31)

***
В заключение: През последните 7 десетилетия (1943 – 2012 г.) със званието „Почетен гражданин на Мездра” са удостоени точно 50 български и чуждестранни граждани с изключителни заслуги и особен принос в областта на обществения, стопанския, духовния и спортен живот на общината. Преобладават културните – 13, и просветните – 8, дейци, лекарите, политиците и обществениците – по 5.

В интерес на истината трябва да отбележим, че сред тях има и личности, които получават това най-високо местно отличие не толкова за безспорните си заслуги и принос за въздигането на община Мездра, колкото поради политическата конюнктура на времето.

Най-възрастните носители на престижния приз (към момента на неговото присъждане) са 85-годишният партиен функционер Лалю Ширков (1974) и 83-годишният дипломат от кариерата Крум Босев (2004), а най-млади: 20-годишната гимнастичка Мая Пауновска (2008), 22-годишната шахматистка Мария Велчева (1998) и 28-годишният ядрен физик Венелин Кожухаров (2008).

Доайени сред живите почетни граждани на Мездра са композиторът Спартак Бутански (р. 1920), почетният председател на общинската организация на Съюза ветераните от войните Йордан Ив. Йорданов (р. 1922), бившият началник на „ВиК”-района Любен Генов (р. 1930) и дългогодишният кмет на Мездра инж. Любен Йотов (р. 1931).

Мирослав ГЕТОВ – председател на Краеведско дружество – гр. Мездра

Бележки:
1. Протоколна книга на Мездренската селска община 1943 – 1945 г., Държавен архив – Враца, ф. 374, оп. 1, а. е. 13, л. 3 – 5.
2. Пак там, л. 3.
3. Протоколна книга на Мездренската селска община 1946 – 1947 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 1, а. е. 16, л. 9 – 10.
4. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1969 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 8, л. 68.
5. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1971 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 10, л. 45.
6. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1972 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 3, а. е. 4.
7. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1973 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 3, а. е. 5.
8. Пак там.
9. Пак там.
10. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1976 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 15, л. 51
11. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1974 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 13.
12. в. Искърска комуна, бр. 18, 18.XI.1976 г.
13. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС – Мездра 1978 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 17, л. 7.
14. Пак там, л. 7
15. Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС – Мездра 1979 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 18.
16. Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС – Мездра 1980 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 5, а. е. 32.
17. Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС – Мездра 1981 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 5, а. е. 33.
18. Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС – Мездра 1983 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 5, а. е. 35, л. 14.
19. Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС – Мездра 1984 г., ДА – Враца, ф. 374, оп. 5, а. е. 36, л. 38.
20. Пак там, л. 35.
21. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 1997 г., Решение №182, Протокол №23/ 13.III.1997 г.
22. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 1998 г., Решение №391, Протокол №47/ 30.XI.1998 г.
23. в. Искърска комуна, бр. 12 от 25.XI.1998 г.
24. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2002 г., Решение №319, Протокол №40/ 17.IV.1998 г.
25. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2002 г., Решение №382, Протокол №45/ 28.XII.1998 г.
26. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2003 г., Решение №436, Протокол №49/ 12.VI.2003 г.
27. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2004 г., Решение №11, Протокол №4/ 29.I.2004 г.
28. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2007 г., Решение №505, Протокол №46/ 26.IV.2007 г.; в. Мездра XXI век, бр. 141/ 142, 16 – 30.V.2007 г.
29. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2008 г., Решения №177 и 178, Протокол №14/ 02.X.2008 г.
30. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2010 г., Решение №476, Протокол №39/ 30.IX.2010 г.
31. Протоколи от заседания на ОбС – Мездра 2011 г., Решения №584 и 585, Протокол №46/ 28.IV.2011 г.