Община Мездра се намира в Северозападна България около долината на река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското котловинно разширение със средна надморска височина 270 м.Релефът е равнинно- хълмист иполупланински. Основните геоморфоложки структури са следните : -запад- Старопланинската сводесто-верижна система с планински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина и ерозионни врязвания -изток-хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини -югоизток и юг- нископланински ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина. В района са застъпени и някои акумулационни типове релеф- алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерна възраст – речната тераса на р.Искър /източно от Люти брод / и тези на някои от нейните по-големи притоци.
В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 С.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември – 85 % и минимум през август – 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време- 58 %. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м /с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най- ранните есенни слани падат в началото на октомври /за по-ниските части/ и в края на септември /за по-високите части/.
На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална.Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на р.Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав , преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.
Териториите за полезни изкопаеми са около 1260 ха.Характерни за района са находищата на скално-облицовъчни материали -варовик /т.н. " врачански камък "/ Наблюдават се следните скални разновидности : светлосиви до тъмнобежови варовици с кварц, петнисто-ивичести бежови до сиви варовици, относително чисти бежови варовици, едропетнисти варовици и кватернер. Продуктивният хоризонт се състои от относително чисти и условно петнисто- ивичести варовици. Варовиците съдържат манганови окиси и хидроокиси под формата на черни точици и петна до тънки къси прожилки. На територията на общината се добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната металургия.
Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: -гъстота на речната мрежа- 0,8 – 1 км/кв.км. -среден отток -много нисък модул на годишния повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. -максимален отток-период на пълноводие – 4 месеца -минимален отток-период на маловодие- 2 месеца По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали /водосборите на десните притоци на р.Искър, водещи началото си от Ръжана и водосборите на левите притоци на р.Искър, водещи началото си от Врачанската планина /. По- ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка , Боденска. Най-голямата река на територията на общината е река Искър.Тя е формирала най-големия у нас пролом- Искърския, където реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до р.Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5-1,5 м от терена, а през есенното маловодие- до 6-8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.
Община Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско.Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна , елен, дива свиня, заек, а от птиците- представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови , гълъбови и др. По течението на р.Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици. Според "Класификационна схема на типовете горски месторастения в България " , територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса -Долен равнинно-хълмист и хълмисто- предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка , птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка , коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа ,явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор , акация.
Горската територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838 ха. Разпределението на горите по принадлежност е както следва: -държавни гори -17 623,8 ха -горски пасища-358,4 ха -гори,предоставени от горския фонд- 2597,2 ха -гори извън горския фонд- 1138,5 ха -изключени гори- 120,3 ха -общо-21838,2 ха ,в т.ч. 18510, 9 ха залесени площи Горите с държавно значение са разпределени в следните групи: гори със специално предназначение /защитни и рекреационни гори и територии, защитени природни територии и др. /, гори със стопанско предназначение и горски пасища. Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дървопроизводствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун, цер, келяв габър,бял бор, акация ,сребролистна липа. Около 70 % от залесените площи попадат в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори и подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори. Средния размер на годишното ползване от горите е около 150000 куб.м. стояща маса / с клони /, в която най-голям е делът на дървата, отпада и дребната строителна дървесина. От страничните ползвания от горите са застъпени паша на едър и дребен добитък, добив на листников фураж и сено, бране на горски плодове, липов цвят, гъби и др.
1.Народен парк " Врачански Балкан ", обявен със Заповед № 1449 /21.12.89 год. на КОПС – от територията на общината са включени около 5000 ха земи. 2.Природни забележителности -"Ритлите "-скално образувание в землището на с.Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед № 9733/27.05.68 год. на КГГП при МС. -"Новата пещера " -с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед №2632 /21.06.62 год. на КГГП при МС. -"Говедарника "-скална височина с плитки пещери- ниши , в землището на с. Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед №1799/ 30.06.72 г. на МГОПС. От защитените растения, включени в Червената книга на България, на територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена / кавказка / липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец, бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион ,маточина , кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб-кокошкар и египетски лешояд.