По стародавна традиция на 14 февруари жители и гости на село Типченица, община Мездра почетоха подобаващо Трифон Зарезан. Организатори на честването бяха Кметство Типченица, НЧ „Съзнание-1899“ и Винарна „Типченица“, която стопанисва около 300 дка лозови масиви в землището на балканското селище, засадени с уникалния регионален сорт Врачански мискет, Шардоне, Рубин, Каберне Совиньон и Мерло.

  Честването на празника отпочна със зарязване на лозята в местността „Гло̀жето” под кръшните ритми на Духов оркестър „Вършец“. Водосвет за здраве и берекет отслужи енорийският свещеник отец Васил Николов, който благослови лозовите масиви и присъстващите.

 По-сетне „Св. Трифон“, в ролята на който се превъплъти кметът на селото Георги Димитров, извърши ритуалното зарязване на лозята, придружено с благословии за добра реколта. Както повелява обичаят, той се прекръсти и поклони доземи три пъти, отряза по три пръчки от три корена, след което поръси главините с пепел от бъдника и ги поля обилно със светена вода от Йордановден и с руйно червено вино.

  „Да даде Бог от пръчка по весло, от главина – по 100 кила грозде и от декар – по тон и 200! Амин.“, благослови „Св. Трифон“.

  След него лозарските ножици хванаха главният технолог и изпълнителен директор на Винарна „Типченица“ инж. Надя Минева, провъзгласена единодушно за „Цар на лозята“, собственикът и управител на винарната Велин Джиджев, кметът на Мездра Иван Аспарухов и др.

  „Трифон Зарезан е не просто празник, а символ на българската сила, традиция и свързаността на човека със земята, каза в приветствието си председателят на НЧ „Съзнание-1899“ Елеонора Георгиева. Лозарството и винопроизводството са неразделна част от културното ни наследство и икономика. Българските вина и, с гордост мога да заявя, тези на Винарна „Типченица“ са известни не само у нас, но и по света, разнасяйки славата на Родината ни, на Типченица и на труда на хората, които ги произвеждат.“

 Честването на Трифон Зарезан продължи във Винарна „Типченица“ с презентация и дегустация на сортовите и купажни бели и червени вина, Реколта 2024, от сериите „Tochka“, „Oak Barrel“ и „Vratitza“, отличени с медали на редица престижни междунарoдни винени конкурси.

 За празничното настроение на присъстващите се погрижиха Фолклорна група към НЧ „Съзнание-1899“ с художествен ръководител Любомир Гешковски и танцьори от Ансамбъл „Мездра“ с художествен ръководител Мирослав Аспарухов.

  Накрая домакините и техните гости седнаха на обща трапеза, на която заблажиха с курбан чорба и вдигнаха несметен брой наздравици под музикалното оформление на неподражаемия DJ Barter.

  Мирослав Гетов/ Община Мездра

  По инициатива на възроденото преди три години Народно читалище „Развитие-2022“ на Националния празник на България – 3 март, в с. Ослен Криводол, община Мездра официално ще бъдат открити паметни плочи на трима достойни българи.

  Това са Ботевият четник Илия Йолов Вълков-Комитата*, първият висшист в селото – ветеринарният лекар д-р Пело Дунов Пелов (1919-1997 г.)** и неговата съпруга Благородна (Блага) Божинова Цветанова-Пелова*** (1925-2000 г.), преживяла навремето ужасите на един от най-страшните югославски концлагери – „Герово“ в Хърватия, известен като „лагера на смъртта“, в който лежи 16 месеца заради категоричния й отказ да се отрече от българското си самосъзнание и да се определи за „македонка“.

  ***

  „През 2024 г. НЧ „Развитие-2022“ поде инициативата „Достойни българи“, споделят от читалището. Целта е да бъде съхранена паметта на видни и достойни за уважение и преклонение българи, родени и свързани със с. Ослен Криводол.

  През м. март 2025 г. се навършват 100 години от рождението и 25 години от смъртта на една велика българка – Благородна (Блага) Божинова, оцеляла като по чудо след инквизициите в концентрационния лагер „Герово“ в Югославия по време на Титовия режим. Единствената й вина е, че въпреки тежките изтезания е отстоявала правото си да се нарече „българка“.

  Както самата тя споделя: „Може би някаква сила ме остави жива, за да напиша и да открехна вратата на мълчанието за избиването на хиляди българи, виновни единствено, че искаха да останат българи и затова заплатиха с живота си!“. Своя живот Благородна Божинова описва в книгата си „Жертвено поколение“, която се намира в библиотеката на НЧ „Развитие 2022“.

  Блага Божинова е съпруга на Пело Дунов Пелов – първият висшист, родом от Ослен Криводол. Завършил е хуманитарна и ветеринарна медицина в София, участник в Отечествената война, о. з. полковник. Работил е като ветеринарен лекар в Германия и Монголия. Владеел е писмено и говоримо руски, френски, немски, английски и испански език.

  И двамата са погребани в гробището на с. Ослен Кроводол.

 Прапрадядото на д-р Пелов е поп Стайко от Скравена, който, защитавайки семейството си по време на турското робство, убива нападнал го турчин. Един от дядовците му е Ботевия четник Илия Йолов-Комитата.

  За да бъде съхранена за поколенията паметта на тези велики българи, подехме инициативата за поставяне на две паметни плочи – едната на Благородна Божинова и д-р Пело Пелов, а другата – на Илия Комитата.

  За изработването на плочите са необходими 900 лв.

  Призоваваме жителите на с. Ослен Криводол и българи от цялата страна да подпомогнат това родолюбиво дело като дарят средства за изработване на паметните плочи.

  Дарения се приемат в брой на място в НЧ „Развитие-2022“ – с. Ослен Криводол или чрез банков превод на следната банкова сметка: Банка „ОББ“, Титуляр: НЧ „Развитие-2022“, IBAN BG48 UBBS 8002 1043 7046 50, Основание: Паметни плочи.

  Благодарим на всеки, който се отзове и подпомогне тази благородна кауза!

  ***

  * Преданията за Ботевия четник Илия Йолов-Комитата

  „Още малък помня, че майка ми по разни случаи ходеше на българските гробища. В тези гробища беше погребан на майка ми баща й Стефан Кривашки. Когато ставаше нужда да отива на гробищата, тя винаги казваше: „Чакай да взема една свещица повече да запаля на Комитата и да го прелея, че него нема кой да го прелее и свещ да му запали…“ Като станах малко по-голям и започнах да разбирам, аз питах майка ми какво е това „комита“, а тя ми казваше: „След като ни освободиха московците от турците в селото дойде – не съм запомнил откъде – един човек, който е бил комита при Ботьов и не е седел много в селото ни, намерен е бил прибит под амбара, който по това време е служил за събиране на ушора от населението…

  …Ходил съм с майка си на гробищата – това беше в горния край на гробищата – до гроба на бащата на майка ми от лявата страна имаше забодено едно камъче като плочка и майка ми казваше: „Това е гробът на комитата!“, палеше му свещ и го преливаше с водица.“ *

  Преданията свързват Илия Йолов Вълков от с. Ослен Криводол, Врачанско с Ботевата чета. По спомени на близки потомци от Чомаковци, Крушовица и Суха̀че, по материали за него, събирани от Ганчо Стоянов и спомени на Георги Иванов Донков – внук на брат му Петър, историкът Богдан Николов (1926-1997 г.) успява да напише неговото „бунтовно житие“…

  Той е роден в бедно семейство. Още от малък се отличавал с необикновена физическа сила и издръжливост. Като юноша е прескачал волска кола с ритлите, умеел е да плува изкусно по мътните води на Искъра. Имал безстрашно сърце – веднъж в реката се къпели деца от отсрещното Влашко село (дн. Царевец). Когато едно от тях започнало да се дави, никой, освен Илия, не посмял да се хвърли в буйните води. Спасил момчето и се побратимили. Години по-късно, когато се сражава с юнаците от Ботевата чета, съдбата отново ги среща.

  Илия Йолов участва във всички сражения на четата с турците. След смъртта на войводата и последния кървав бой при Лютиброд, той се заблудил из планината и като не намерил другарите си, тръгнал надолу по Искъра. Така на 23 май 1876 г. се озовал в дома на своя побратим Христо Грапльовски от Влашко село. Христо познал своя спасител и го укривал няколко дена.

  После го завел в родното му село. Близките му били като смаяни. Те го мислели за умрял, а ето го сега същия, но, само че брадясал, измършавял, с изпокъсани дрехи и изранени крака.

  До Освобождението Илия се криел ту в Кривата пещера в местността Чепина, ту в кошарата на Стоян Върбински от село Синьо бърдо. Понякога само нощем си е идвал вкъщи за хляб и за дрехи. И турците нищо не узнали за него. Съселяните му пък знаели, че отдавна е мъртъв.

  След Освобождението Илия Йолов живее малко време в родното си село, а през 1880 г. той и жена му Стана се изселват в село Тлачене, където става горски пазач. Но тук честната му душа влиза в конфликт с човешката алчност. Новите тлаченски властници искали да заграбят повече държавни и общински гори и пасища. Тяхната ненаситност веднага срещнала твърдата воля на безстрашния горски пазач и Ботев четник. Тогава те решили да го премахнат от пътя си. И… една нощ Илия Йолов бил убит от засада.

  Година след това жена му Стана, която нямала деца с Илия, напуснала Тлачене и отишла да живее при брат си Илия Димитров Руньовски, който след Освобождението се бил заселил в село Чомаковци. В последните години от живота си тя ослепяла. Починала през 1905 г. През 1912 г. братовият й син Вълчо Илиев Руньовски се изселва в село Крушовица, където и сега живеят неговите наследници.

  Сега в родното село на Илия Йолов – Ослен Криводол, живеят потомците на брат му Петър, а брат му Кръстан се изселва още след Освобождението в село Суха̀че.**

  * 22 ноември 1966 г., с. Тлачене, Врачанско. Разказал Дано Донов Деницов, 71 г. (Държавен архив – Враца, ф. 1314, оп. 1, а. е. 167, л. 3.);

 ** Богдан Николов. Илия Йолов Вълков от с. Ослен Криводол (Държавен архив – Враца, ф. 1314, оп. 1, а. е. 167,  л. 5-7).

  Из „Ботьов си поведе белите комити: Христо Ботев и четата му в народната памет“, съставители: Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова, Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца, 2008 г.

  **

  Д-р Пело Дунов Пелов e роден на 30 юни 1919 г. в с. Ослен Криводол, Врачанско. Той е първият висшист в селото – завършва хуманна и ветеринарна медицина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1943 г.

  Участник в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945 г.), полковник от запаса. Работил е като ветеринарен лекар в Германия и Монголия. Владеел е писмено и говоримо немски, френски, английски, испански и руски език.

  Със съпругата си Благородна (Блага) Божинова Цветанова-Пелова имат дъщеря – Неолина Пелова, която е известен музикален педагог.

  Умира на 12 февруари 1997 г., погребан е в родното си село.

  ***

  Благородна (Блага) Божинова Цветанова-Пелова е родена на 14 март 1925 г. в село Гѐга, Петричко в семейството на българи бежанци от Струмица. Майка й и баща й са родом от Струмица. Баща й учителства в Струмица и в селата Ключ и Скрът. Убит е от сърбите като е хвърлен от скалите. Майката, потънала в скръб, умира след една година и оставя четири сирачета, които израстват по сиропиталища. По майчина линия Благородна Божинова е близка родственица с баба Ванга.

  Увлечена от фалшивия ентусиазъм за славянското братство и за създаването на югославянска федерация след 9 септември 1944 г., заедно с много млади българи, Благородна Божинова заминава да следва в Югославия. През 1947 г. се записва да следва в Скопския университет. След завършване на университета емисари на зловещата УДБ-а  (б. а. югославската тайна разузнавателна служба и тайна полиция) й предлагат да се определи за македонка и да приеме югославянско поданство, като остане да живее и работи в Югославия. Тя отказва по най-категоричен начин.

 След влошаването на българо-югославските отношения в резултат на резолюцията на Коминформбюро (б. а. организация на комунистическите партии, контролирана от Комунистическата партия на Съветския съюз – КПСС) е арестувана по обвинение в шпионаж в интерес на България. Подложена е на нечовешки тормоз по участъци и затвори. Хвърлена е в един от най-страшните югославски концлагери „Герово“, който се намира на територията на Хърватско. В лагера тя лежи 16 месеца. Оцелява по чудо благодарение на изключителния си дух и чувството на патриотизъм, което е било движещо за нея през целия й живот.

 След затоплянето на отношенията между Югославия и СССР след ХХ конгрес на КПСС през 1956 г. на Благородна Божинова е разрешено да се завърне в България. Дълго време се лекува и възстановява по нашите болници и санаториуми от травмите, нанесени й от жестоките сръбски инквизиции.

  Омъжва се за ветеринарния лекар д-р Пело Дунов Пелов от с. Ослен Криводол, Мездренско, полковник от запаса от нашата армия, участник в завършващата фаза на Втората световна война. От брака им имат една дъщеря – Неолина, известен музикален педагог.

  Преживените ужаси в югославските затвори и концлагери Блага Божинова описва първоначално в поредица от спомени, които излизат от печат в българската преса – сп. „Пламък”, в. „България”, в. „Македония” и др. Поради големия интерес и големия брой нейни интервюта и рецензии, спомените й излизат в две български издания: първото – кратко, е отпечатано през 1992 г. под заглавие „Изповед от Титовия „рай”, а второто – разширено, излиза през 1996 г. под заглавието „Жертвено поколение” (с второ издание през 2020 г.). След многобройните отзиви, които излязоха в печата, беше подготвено и издаването на спомените на английски език.

  Благородна Божинова умира на 10 март 2000 г. в София. Погребана е в с. Ослен Криводол.

  Цочо Билярски, „Благородна Божинова – една българска светица“