ℹ️ Община Мездра се включи, в качеството си на партньор, в проекта „Архитектурните забележителности на България“ – инициатива на онлайн списанието „Daibau“.

Проектът цели да популяризира уникалното архитектурно наследство на нашата страна и да насърчи туризма в българските общини.

Основните аспекти на проекта са:

✅ Представяне на местни архитектурни забележителности.;

✅ Популяризиране на архитектурното наследство в цяла България.;

✅ Повишаване на осведомеността за архитектурните особености на различните населени места.;

✅ Стимулиране на вътрешния туризъм.

Чрез участието си в проекта Община Мездра представи на читателите на списание „Daibau“ своите емблематични природни и културно-исторически забележителности:

• Паметник на Вазовия литературен герой Дядо Йоцо край с. Очиндол,
• Скално образувание „Ритлите“ край с. Лютиброд,
• Праисторическо, антично и средновековно селище Коритенград край с. Лютиброд,
• Историческа местност „Рашов дол“ край с. Лютиброд,
• Черепишки манастир „Успение на Пресвета Богородица“,
• Археологически комплекс „Калето“ в гр. Мездра,
• Средновековна църква „Св. Никола“ в с. Царевец,
• Скални надписи и рисунки (графити) в м. „Говедарника“ и в м. „Средния камик“ в землището на с. Царевец.

Очаква се проектът да увеличи туристическия интерес към града и общината и да подпомогне местната икономика.

Статията, посветена на архитектурните съкровища на община Мездра, е публикувана в списание „Daibau“. Можете да я намерите на следния линк: https://www.daibau.bg/statia/1380/prirodnite_chudesa_i_istoricheskite_zabelezhitelnosti_na_obshtina_mezdra

 

В навечерието на Рождественските празници Краеведското дружество към НЧ „Просвета 1925“ – гр. Мездра подреди Етнографска, фото и документална изложба на новопостъпили дарения под наслов „С благодарност към дарителите: пазители на традиционния народен бит и на съхранената историческа памет“.

Изложбата включва 69 експоната, дарени безвъзмездно на градското читалище от родолюбиви мездрене: ръчно изработени тъкани, бродерии, дамско облекло и др., автентични предмети и вещи от бита, фотоалбуми с пощенски картички и стари снимки, документи. С тях броят на експонатите в етнографската сбирка на читалището вече надхвърлят 340.

„Всичко, което е изложено тук, е дарение, каза при откриването на изложбата главният инициатор за нейното организиране Милка Пухалска от Краеведското дружество. Те са разбрали, че онова, което е останало, което трябва да пребъде и да го има във времето, да не се попилее, мястото му е тук, в читалището.

Защото тук се съхранява бита, фолклора, историята, културата – всичко ценно за едно селище, която трябва да се запази за бъдещите поколения. За да го има времето във Времето!

Благодарим отново на дарителите, които бяха така любезни да ни предоставят неща, които ще останат във фонда на читалището!“

С думи на благодарност към дарителите се обърна и Биляна Костова – секретар на НЧ „Просвета 1925“, която връчи свидетелства за дарение на присъстващите благодетели.

Централно място в изложбата заема книжка (албум) за спомени на учениците от Випуск 1924 г. на свещеническото училище в Черепиш, принадлежала на протойерей Николай П. Нинчев (1899-1974 г.) от с. Лютиброд – дългогодишен енорийски свещеник на Мездра от 1929 г. до първата половина на 70-те години на XX век и председател на местното Православно християнско братство „Св. вмчк Георги“, основано през 1933 г. Дарението е направено преди известно време от покойната детска учителка Камелия Димитрова (1971-2020 г.).

Любопитство будят също два фотоалбума, дарени наскоро от Любомир Иванов – фотоалбум със 73 черно-бели и цветни пощенски картички от Мездра и района на Искърското дефиле от края на XIX и XX век и с 44 стари снимки, предимно от първата половина на миналия век, както и фотоалбум с 52 черно-бели снимки от удвояването на жп линията София – Мездра, осъществено през периода 1958-1969 г.

 В етнографската част на изложбата са представени 25 експоната, изработени от покойната Верка Дичова Дамяновска (1941-2025 г.) и дарени от нейната снаха Светла Дамяновска. Сред тях са комплекти тишлайфери за маса, бродирани салфетки за кафе, покривка, ковьорчета, каре с ресни, калъфки за възглавници, дамска нощница от поплин с бродерия, женски корсет, триъгълен бял шал, бродирана носна кърпичка и др.

Експозицията допълват 13 експоната, принадлежали на сем. Йолови и дарени от Вера Буковска: карета от ленена панама и памук с бродерия, бродирана памучна покривка и плетено каре, както и 15 експоната от Белоградчишкия край, изработени от бабата на секретаря на читалището Биляна Костова – Василка Николова: тъкани черни престилки с райета, дантела и бродирани цветя, къса женска блуза, плетена на една кука, тишлайфер от етамин, карета, калъфки за възглавници с бродерия, памучна панама и плетена кошница с две дръжки.

Тематичен музикален поздрав към присъстващите на откриването на изложбата отправи Женският народен хор към НЧ „Просвета 1925“ с художествен ръководител Елена Катранкьовска, който изпълни „Коледна песен“ и „Момиче бело, цървено“.

Етнографската, фото и документална изложба „С благодарност към дарителите: пазители на традиционния народен бит и на съхранената историческа памет“ можете да разгледате всеки делничен ден на втория етаж в сградата на мездренското читалище.

Мирослав Гетов/ Краеведско дружество – Мездра

 

 

 

В навечерието на Рождество Христово Йото Йотов подреди в Община Мездра самостоятелна изложба под наслов „Коледно село“. Експозицията включва 51 архитектурни макети, 1 макет на старинно превозно средство и 2 произведения, създадени с приложната техника интарзия от родения преди близо 80 лета в село Царевец самобитен творец.

С много фантазия, търпение и сръчност Йото Йотов е пресъздал в триизмерни модели разнообразни типове къщи от времето на Българското възраждане до наши дни. В центъра на експозицията е ситуиран макет на православен храм – духовното сърце на всяко селище в миналото, около който е организирано своеобразното „населено място“, наречено от автора „Коледно село“.

Любопитство буди също модел на дървена каручка с магаре и пътниците й, който представлява едно шеговито намигване към зрителя.

Изложбата включва и две произведения, създадени с интарзия – изящна приложна техника за създаване на мозаечни изображения чрез вграждане на различни материали (дърво, мрамор, слонова кост, кехлибар, седеф и др.) в една повърхност. Най-популярно е приложението на тази художествена техника в дървообработването, където парчета дърво от различни видове, цветове и текстури се изрязват и напасват едно към друго, за да създадат картина или орнамент върху дървена основа.

Това изкуство е практикувано още в Древен Египет през II хил. пр. Хр. Римляните са го използвали предимно за декорация на подове и стени. В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII в.

В Европа през средните векове основните центрове на това изкуство били Венеция и Византия. През Ренесанса в Италия (XV-XVI в.) то намерило голямо приложение и достигнало високо художествено ниво. Само във Флоренция имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни произведения от дърво и мрамор.

Постепенно интарзията разширила своя обхват и завладяла цяла Западна Европа. През XVII в. станала изключително модна във Франция и Холандия, където майсторите й използвали голям брой екзотични дървесни видове и изработвали истински  шедьоври. В началото на ХХ в. се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, а интарзията постепенно става модерна и се ползва и през настоящия XXI в.

Изложбата „Коледно село“ на Йото Йотов можете да разгледате до 9 януари 2026 г. в Център за административно обслужване, който се намира на партерния етаж в сградата на Община Мездра.