Новините на Община Мездра.
За контакти
България 3100, гр.Мездра ул."Христо Ботев" 27
телефони: централа: 0910 92016, 0910 92116 факс: 0910 92523 е-mail: obshtina@mezdra.egov.bg
<a href="http://mezdra.bg/?page_id=" _cke_saved_href="http://mezdra.bg/?page_id=" 6219"="">Електронни пощи на кметствата на Oбщина Мездра
Природни ресурси
Община Мездра се намира в Северозападна България около долината на река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското котловинно разширение със средна надморска височина 270 м.Релефът е равнинно- хълмист иполупланински. Основните геоморфоложки структури са следните : -запад- Старопланинската сводесто-верижна система с планински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина и ерозионни врязвания -изток-хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини -югоизток и юг- нископланински ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина. В района са застъпени и някои акумулационни типове релеф- алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерна възраст – речната тераса на р.Искър /източно от Люти брод / и тези на някои от нейните по-големи притоци.
В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 С.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември – 85 % и минимум през август – 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време- 58 %. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м /с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най- ранните есенни слани падат в началото на октомври /за по-ниските части/ и в края на септември /за по-високите части/.
На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална.Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на р.Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав , преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.
Териториите за полезни изкопаеми са около 1260 ха.Характерни за района са находищата на скално-облицовъчни материали -варовик /т.н. “ врачански камък „/ Наблюдават се следните скални разновидности : светлосиви до тъмнобежови варовици с кварц, петнисто-ивичести бежови до сиви варовици, относително чисти бежови варовици, едропетнисти варовици и кватернер. Продуктивният хоризонт се състои от относително чисти и условно петнисто- ивичести варовици. Варовиците съдържат манганови окиси и хидроокиси под формата на черни точици и петна до тънки къси прожилки. На територията на общината се добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната металургия.
Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: -гъстота на речната мрежа- 0,8 – 1 км/кв.км. -среден отток -много нисък модул на годишния повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. -максимален отток-период на пълноводие – 4 месеца -минимален отток-период на маловодие- 2 месеца По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали /водосборите на десните притоци на р.Искър, водещи началото си от Ръжана и водосборите на левите притоци на р.Искър, водещи началото си от Врачанската планина /. По- ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка , Боденска. Най-голямата река на територията на общината е река Искър.Тя е формирала най-големия у нас пролом- Искърския, където реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до р.Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5-1,5 м от терена, а през есенното маловодие- до 6-8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.
Община Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско.Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна , елен, дива свиня, заек, а от птиците- представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови , гълъбови и др. По течението на р.Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България “ , територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса -Долен равнинно-хълмист и хълмисто- предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка , птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка , коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа ,явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор , акация.
Горската територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838 ха. Разпределението на горите по принадлежност е както следва: -държавни гори -17 623,8 ха -горски пасища-358,4 ха -гори,предоставени от горския фонд- 2597,2 ха -гори извън горския фонд- 1138,5 ха -изключени гори- 120,3 ха -общо-21838,2 ха ,в т.ч. 18510, 9 ха залесени площи Горите с държавно значение са разпределени в следните групи: гори със специално предназначение /защитни и рекреационни гори и територии, защитени природни територии и др. /, гори със стопанско предназначение и горски пасища. Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дървопроизводствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун, цер, келяв габър,бял бор, акация ,сребролистна липа. Около 70 % от залесените площи попадат в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори и подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори. Средния размер на годишното ползване от горите е около 150000 куб.м. стояща маса / с клони /, в която най-голям е делът на дървата, отпада и дребната строителна дървесина. От страничните ползвания от горите са застъпени паша на едър и дребен добитък, добив на листников фураж и сено, бране на горски плодове, липов цвят, гъби и др.
1.Природен парк “ Врачански Балкан „, обявен със Заповед № 1449 /21.12.89 год. на КОПС – от територията на общината са включени около 5000 ха земи.
2.Защитена зона „Карлуковски карст“, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.105/2008 год.).
3.Защитена зона „Искърски пролом – Ржана“ обявена със Заповед №РД-276/31.03.2021 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.43/2021 год.).
4.Защитена зона „Карлуково“ обявена със Заповед №РД-329/31.03.2021 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.53/2021 год.).
5.Защитена зона „Каленска пещера“ обявена с Решение №122/02.03.2007 год. на Министерски съвет.
6.Природна забележителност -„Ритлите „-скално образувание в землището на с. Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед № 9733/27.05.68 год. на КГГП при МС.
7.Природна забележителност „Новата пещера “ – с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед №2632 /21.06.62 год. на КГГП при МС.
8.Природна забележителност „Говедарника „- скална височина с плитки пещери- ниши , в землището на с. Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед №1799/ 30.06.72 г. на МГОПС.
От защитените растения, включени в Червената книга на България, на територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена / кавказка / липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец, бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион ,маточина , кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб-кокошкар и египетски лешояд.
История
Мездра - град роден от историята
Преди Рим
Укрепено селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края на медно-каменната епоха /ІV хилядолетие пр. Хр./ Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали /племе СКОРДИСКИ/ и келти/племе БАСТАРНИ/ до І в, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим.
Римска епоха За защита на един от глaвните пътища, свързващ провинциите Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле , римляните построяват ново укрепление на Калето. През ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град , а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между латино-говорящата на запад и гръцкоговорящата на изток части от Римската империя.
Византия В първите десетилетия след налагането на християнството през 313г. от Константин Велики , до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери- 28/16 м и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката/ агне, риби , гълъби и др./
Средновековна България
Черепишкият манастир е един от най-забележителните християнски паметници в дефилето на река Искър. Разположен на самия бряг на реката, ограден от непристъпни величествени скали, манастирът в продължение на векове е играел ролята на средищен културен и духовен център в региона. Археологическите проучвания тук отнасят възникването на манастира към ХІV век. До наши дни е запазен манастирският устав (типник) от 1390-1396 година. Манастирът е съществувал и през ХV век като в различни документи от това време мястото се споменава като Черепец, Черапиш, Челбиш.
Mездра след Освобождението от турско робство.
От 1878 г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 01.01.1881 г. Мездра има едва 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887 г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (дн. Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888 г. домакинствата са 17, а жителите 76.
Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва строителството на жп линията София-Роман. В продължение на четири години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20 февруари 1897 г. новата жп линия е пусната в действие с водосвет, отслужен от Врачанския митрополит Константин в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър I Обренович, както и министър-председателят д-р Константин Стоилов.
В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900 г. Мездра има 311 жители, през 1920 г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и в мездренските села.
С Указ №435 от 26 август 1950 г. на Президиума на Народното събрание Мездра е обявена за град.
Повече за историята на община Мездра в сайта на Българското Археологическо Сдружение
Местоположение
Община Мездра е разположена върху територия от 519 114 дка и включва 28 населени места – в т. ч. гр. Мездра и 27 села. Най-голям процент от територията на общината заемат земеделските площи и горите, следвани от населените места. Релефът е полупланински, с преобладаващи сиви горски почви, подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.
Община Мездра е разположена на средна надморска височина от 270 м. Климатът е умереноконтинентален. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка, в т. ч 25 264 дка иглолистни и 21 136 дка широколистни гори. Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм. Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция – месо, мляко, вино, пчелен мед и др.
Община Мездра
МЕЗДРА – СРЕЩА НА МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
Община Мездра е разположена в Северозападна България и обхваща северната част на Искърското дефиле и Предбалкана по поречието на рeka Искър, със средна надморска височина 270м. Релефът е равнинно-хълмист и полупланински. Административният й център гр. Мездра се намира на 90 км. северно от гр. София. Пълноценното използване на природните ресурси за отдих и туризъм – китните села, природните забележителности, близостта до Врачанския балкан и добрата инфраструктура, са отличeн потенциал за почивка сред природата или на село.
Градът е наследник на антична култура. Първите данни за селището датират от ІІ – ІІІ в. от н. е., когато римляните построяват крепостта „Калето“. По време на турското нашествие в края на ХІV век били унищожени голяма част от селищата в района. Оцелялото население е търсело спасение в труднодостъпните околности. Самата Мездра през Средновековието съществува под името Торбарица – крепост и селище също унищожени в края на ХХІV век. Едва през ХІХ век пастири от околните села се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2 км западно от днешния град. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 година, когато започва строителството на ж. п. линията София – Роман. Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов.
Своите впечатления от пътуването си Вазов описва в пътеписа „Пътни драсчици по линията София – Роман“, а Алеко Константинов в пътните бележки „София – Мездра – Враца“. Наличието на природни ресурси за отдих и туризъм – исторически и природни забележителности, спокойствието на китните села, близостта до Врачанския балкан и добрата инфраструктура, са притегателната сила за посещение и почивка. Много са местата в този край, които си заслужава да се видят.
Тук се срещат минало и настояще, и се създава бъдещето.
Покана за фолклорен събор
УВАЖАЕМИ Госпожи и Господа
Приемете нашата покана за участие в регионалния фолклорен събор “ От Тимок до Вит”.
Идеята за провеждането на този празник на българската душевност се роди в гр. Тетевен през 2005г. на научна конференция, посветена на 125 г. от рождението на фолклориста проф. Васил Стоин, събрал и публикувал през 1928г. песенния сборник “ От Тимок до Вита”.
Началото на пътуващия празник бе поставено с Тетевенския общински събор на народното творчество в с. Черни Вит.
Винаги сме смятали, че народното ни творчество е не само забавление и израз на българския стремеж към красота и хармония, но и пример за нравственост, себеуважение и гордост – неща така нужни ни и днес.
Наш дълг е да съхраним и пренесем през времето мистичната красота на края ни, фолклорното богатство на Северозапада , богатата душевност на предците и усещането за бъдещност. И да ги покажем на съвременниците ни .
Убеден съм, че ще изразите съпричастност към това дело и ще направите всичко възможно носителите на фолклорното наследство от Вашата община- танцьорите, певците и другите таланти да си дадат среща на Регионалния фолклорен събор “ От Тимок до Вит” , домакин на който за 2006г. е община Мездра.
СТАТУТ
на регионален събор на народното творчество “ От Тимок до Вит”
Регионалният фолклорен събор е пътуващ празник на народното изкуство от поселищата между реките Тимок и Вит.
Основната цел на събора е да представи сценична изява на богатото фолклорно наследство на Северозапада.
Съборът няма състезателен характер. Всяка община домакин избира начин по който да отличи участниците.
Съборът се провежда ежегодно при домакинство на различни общини. При провеждането на всеки събор се обявява следващият домакин. При изявено желание от няколко общини едновременно за домакин се избира общината отстояща най-далече от предишния домакин.
Разходите за транспорт и храна са за сметка на участниците. Общината домакин е длъжна да осигури нормални условия за изява и от битов характер за участниците.
Общината домакин може да поставя допълнителни изисквания към участниците, свързани с времетраене на изпълненията , жанрово разнообразие, възраст на участниците, автентичност на фолклора, приоритет на изпълненията свързани с определена тематична и /или/ циклична обредност.
Общината домакин може да организира провеждането на събора на различни места и на различни дати, които трябва да бъдат предварително обявени на участниците.
Общината домакин може да организира съпътстващи изяви – научни конференции, изложби, базари и т. н. за които е длъжна да уведоми предварително участниците.
РЕГЛАМЕНТ
за провеждане на регионален фолклорен празник “ От Тимок до Вит”МЕЗДРА 2006 г.
Съборът се организира от Община Мездра със съдействието на читалище “ Просвета”-Мездра и Сдружение “ Искърско дефиле”
С цел по-пълно представяне на богатото фолклорно наследство и измеренията на съвременното му развитие , съборът ще се проведе на два етапа:
ОБРАБОТЕН ФОЛКЛОР- на 6 май 2006г. в гр. Мездра
АВТЕНТИЧЕН ФОЛКЛОР- на 28 май 2006г. до паметника на Дядо Йоцо в землището на с. Очин дол. общ. Мездра.
В събора за обработен фолклор могат да участвуват:
– Певчески формации / до 10 мин/
– Танцови състави / 10мин./
– Инструментални групи /до 10 мин/
– Ансамбли / до 20 мин/
В събора за автентичен фолклор могат да участвуват:
– Певчески групи и индивидуални изпълнители
– Танцови групи и индивидуални изпълнители
– Инструментални групи и индивидуални изпълнители
-Разказвачи
Изпълненията на групите – до 10 мин., а на индивидуалните изпълнители – до 6 мин.
За всеки участник се попълва отделна заявка. Всяка община може да участвува с до двама участника в жанр. Желателно е заявките да бъдат придружени с кратка анотация за изпълнителите и рекламни материали.
Разходите за път и храна са за сметка на изпълнителите.
На участниците в събора ще бъдат връчени грамоти.
На събора могат да вземат участие и разкрият сергии и майстори на художествените занаяти.
Община Мездра си запазва правата за заснемане и звукозапис.
Дата за подаване на заявките – 10 март 2006г. на адрес:
гр. Мездра 3100
обл. Враца
ул. “Хр. Ботев” № 27
Общинска администрация
Любомир Радовенски
До края на м. март на участниците ще бъде изпратена програма на събора.
За контакти :
Община Мездра
Валентин Вълчев – Директор на Дирекция “ Хуманитарни дейности”
Тел 0910 9 25 36 GSM 0889 510 428
Любомир Радовенски – гл. експерт” Култура, спорт, туризъм и работа
с младите хора”
тел: 0910 9 25 36 GSM 0885 695 506 E-mail : l.radowenski@mail.bg
