Обща художествена изложба „40 години Градска художествена галерия – Мездра”

Според народните вярвания 40-ият рожден ден не се празнува – той преминава тихо, без излишна радост и веселие… Така е при хората, които, водени може би от усещането, че половината им живот (и то по-добрата половина) вече е изминал, не посрещат с голям оптимизъм преминаването на този праг.

Разбира се, когато говорим за институции, нещата стоят другояче. У нас имаме дълголетни културни институции (БАН, Софийският университет, Археологическият и Етнографският музей, Националната худ. галерия и т. н.). Хубаво е, че имаме, но големите институции някак по-лесно оцеляват във времена на политически и финансови трусове, докато малките винаги са по-уязвими. А сега живеем точно в такова време на катаклизми, от които не само Европа, но и светът са разтърсени. Точно за това 40-годишнината на Градска художествена галерия – Мездра е повод за разбираема гордост: малкият град, намиращ се в бедния Северозапад е съумял да опази една от културните си институции, въпреки сложното и проблемно време.

Създадена в далечната 1971 г., Градската галерия първоначално преминава през един сравнително спокоен и благоприятен период на развитие и укрепване. На предишното тържество, по случай 35-годишният й юбилей, спомени за онова градивно време сподели дългогодишният кмет на община Мездра (1966 – 1976 г.) инж. Любен Йотов и ние добре помним впечатляващия му разказ.

По-късно, след 10 ноември 1989 г., с възникването и удовлетворяването на реституционни претенции Градска галерия остава без сграда и това е първият кризисен момент, който поставя под въпрос съществуването и пълноценното й функциониране. Тогава ръководството на града, обезпокоено от това развитие на обстоятелствата, се обръща към управлението на Поделението за товарни превози, чиято собственост е Дом на железничаря, с молба галерията да бъде подслонена и да се направи възможното не само да се съхранят фондовете й, но и да разгърне нормална експозиционна дейност. Молбата е удовлетворена и през лятото на 1999 г. , само за един месец, творбите от фондовете са пренесени в помещение на третия етаж на сградата. А на втория етаж е отпуснато пространство за подреждане на временни изложби.

Онзи опасен, кръстопътен момент е преодолян успешно, но самото съществуване на мездренската галерия във времето на безкрайния български преход и перманентната криза във всички области на живота си остава сложно. Въпреки това тя и досега се намира в Дома на железничаря и с присъствието си обогатява културния живот на града и предоставя на художниците от местната група възможност за изява. А тримата й уредници досега – Любомир Минковски, Венета Балканска и Светла Дамяновска, сме хората, които са създавали и създават събитията, които са работили през годините, за да бъде институцията жива и действаща.

През годините Групата на мездренските художници се е изменяла като състав . В залите на галерията са излагали утвърдени автори, родом от нашата община. Гордеем се с експозициите на Павлин Коцев, Николай Кучков, Любомир Минковски, Петко Мичев и др. Радваме се на творчески прощъпулници на талантливи млади автори като Милен Сертениев и Ана Николова. Заедно тъжим за загубата на Георги Тошев, Върбан Бояджийски, Боян Йолов, Ради Стоянов, Петко Мичев.

В настоящата изложба са представени творби, които условно могат да бъдат разделени на две: творби от фонда, представящи автори, които са покойници или такива, които не са успели да предоставят свои работи за експозицията, и съвсем нови произведения, донесени специално за юбилейната изложба. Към първата група спадат платната на Димитър Македонски, Върбан Бояджийски, Боян Йолов, Николай Кучков, Павлин Коцев и Венета Балканска, както и скулптури на Георги Тошев и Петко Мичев. Те са емблематични за групата автори и изложбата не би била цялостна без тяхното присъствие.

Специално за експозицията са предоставени живописни творби на Любомир Минковски, Иво Ангелов, Иван Петров, Георги Александров и Светла Дамяновска, графики на Кристина Цолова, Рени Митева, Елеонор Иванчева и Ивелина Василева, художествена фотография от Мария Цолова и приложно изкуство от Диана Цветкова и Милка Лалова.

Изложбата е пъстър калейдоскоп от багри, стилове и направления в изобразителното изкуство и като всяка обща изложба – богата и разнообразна. Но тя е и моментна снимка на състоянието на групата на художниците, показателна е както за миналото, така и за настоящето и бъдещето на творческата формация.

Радвам се, че имах възможност да организирам тази изложба, да се докосна до нови работи, да разбера, че и в най-трудното и безпарично време любовта към изкуството мотивира и ръководството на общината да пази и уважава традицията и да се бори за съхраняването й, и местните автори, които въпреки трудностите, успяват да отделят време и сили за творчество.
Надявам се, както през изминалите 40 години, така и занапред ще се запази разбирането, че една такава институция на изкуствата е нужна на града ни и въпреки финансовата и духовна криза на времето, в което живеем, ще успеем да опазим достиженията и да прибавим собствен принос в тази съкровищница.

Светла Дамяновска – уредник на ГХГ – Мездра