Забравените гeрои от Балканската война 1912 -1913 г.
Над 250 жертви дава община Мездра пред олтара на Обединена България
„Няма по-достойна умирачка за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая: да сложиш живота си за благото на родната земя.”
полк. Борис ДРАНГОВ
Навярно името Иван Минов Гетов не ви говори нищо. Роден през 1868 г. в с. Типченица, Врачанско, през септември 1912 г. той е мобилизиран и зачислен на служба във 2-ра рота на 37-и пехотен Пирински полк, включен в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия от Първа българска армия. Участва като редови войник в Лозенградската настъпателна операция, в боевете при превземането на Люлебургас по време на Люлебургаско-Бунархисарската операция и в атаката на Чаталджанската укрепена позиция. Умира от раните си на 15 ноември 1912 г. в Източна Тракия, при с. Фенер (Фенеркьой), Чаталджанско, вилает Истанбул. Погребан е в същото село, което се на намира на брега на Мраморно море, на няколко километра северно от гр. Силиврия. Редник Иван М. Гетов е един от 255-мата забравени герои от мездренския край, загинали за нашето национално обединение в Балканската война 1912 – 1913 г.
Според сведенията, с които разполагаме, в Балканската епопея вземат участие над 3500 войници и подофицери от 28-те населени места в община Мездра. Най-много са мобилизираните от Люти дол – 286, Лик – 258, Влашко село (дн. Царевец) и Типченица – по 240, а най-малко от Зли дол – 23-ма, Мездра – 47 и Брусен – 52-ма. Данните са от Анкетите за историята на селищата, попълнени през 1927/28 г. от местните кметства във връзка с всенародното честване на 1000-годишнината от Царуването на Симеон Велики и 50-годишния юбилей от Освобождението на България. Липсва информация колко души са мобилизирани от Боденец, Оселна, Долна и Горна Кремена.
Преобладаващата част от воините са зачислени в 35 пех. Врачански полк, 1 пех. Софийски полк, 37 пех. Пирински полк и 6 пех. Търновски полк. В състава на тези военни формирования те участват: в Първата Балканска война (1912 – 1913) в боевете при Лозенград и Люлебургас, в атаките на Чаталджа, в отбраната на Беломорския бряг в района на с. Епиватос и превземането на Одринската крепост, а в Междусъюзническата война (1913) се сражават в Пиринска, Вардарска и Егейска Македония, както и в Западните покрайнини.
В двете Балкански войни загиват над 250 бойци от мездренския край. Най-много жертви в пантеона на безсмъртието дават Типченица – 26, Горна Кремена – 24, Люти брод – 17, Люти дол – 16, Влашко село, Долна Кремена, Лик – по 14, Върбешница и Игнатица – по 12. Най-малко са загиналите от Зли дол – нито един, Брусен – 1 и Мездра – 2-ма.
55-ма от тях остават костите си при Чаталджа, 33-ма – при Люлебургас, 25-ма – при Одрин, 13 – при Дойран, 11 – при Фенеркьой, 10 – при Чорлу, 8 – при Селиолу, 7 – при Лозенград. Сред останалите лобни места, изписани с кървави букви в летописа на родния край, са още Бабаески, Кадъкьой, Гечкенли, Езетин, Кум Бургас, Арнауткьой, Шаркьой и Епиватос в Източна Тракия, а така също – Пехчево, Костурино (Струмишко), Берово (Щипско), вр. Бубляк (Пиротско), Цариброд, Дъсчен кладенец (Трънско), Горна Джумая, Петрич, дори гръцкия о. Трикери в Егейско море.
Най-много убити падат в сраженията при Люлебургас (16 – 18 октомври 1912), Одрин (11 – 13 март), Чаталджа (11 – 18 март) и Дойран (22 – 23 юни 1913). Освен загиналите в боя, мнозина умират от заразни болести: холера, коремен тиф, дизентерия и пр. Стотици са ранените, доста от които остават инвалиди за цял живот. Като напр. 52-мата типчени, които са ранени на фронта.
В знак на признателност, непосредствено след края на Балканската и най-вече след Първата световна войни, в повечето селища от общината близки роднини, фронтови другари и потомци издигат паметници на загиналите във войните. Имената на героите от нашия край са увековечени върху 17 войнишки паметника и 9 паметни плочи. Първи са тези в Зверино, Игнатица, Ребърково и Старо село, които са построени още през 1914 г. и са дело на местни майстори-каменоделци.
Повечето обелиски с пирамидална форма са изградени в периода между двете световни войни (1919 – 1939): Люти дол (1919), Горна Кремена, Елисейна и Типченица (1920), Руска бела (1921), Крапец (1922), Горна Бешовица (1923), Люти брод (1925).
С особени архитектурно-художествени достойнства се отличава „военният” паметник във Влашко село, въздигнат през 1939 – 1940 г. по проект на известния скулптор проф. Кирил Шиваров, които е автор на скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и на лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка.
Определени пластични качества притежава и фигурата на войника с пушка от паметника в Моравица (1936), проектиран от арх. Асен Живков и изпълнен от майстора-каменоделец Найден Тодоров от Върбешница, чието дело е и скулптурната фигура на лъва върху войнишкия паметник във Враца. От това време датират паметните плочи на загиналите в Оселна (1937) и Долна Кремена (1938), а след включването на България във Втората световна война (1941 – 1945) такива са монтирани в още 7 села: Брусен, Върбешница, Дърманци, Крета, Лик, Ослен Криводол и Цаконица (1943).
Последният етап от монументалното увековечаване на паметта на героите от Балканската епопея е реализиран след промяната през 1989 г., когато бяха открити войнишките паметници в Боденец (1998), Кален (2006) и Мездра (2007). Единствените населени места в общината, в които липсват паметни знаци на загиналите през 1912/13, са Елисейна, Зли дол и Очин дол, ако изключим оброчния камък в м. Арто в землището на Зли дол, надписите върху който са нечетливи.
Освен имената и лобните места на героите, имената на дарителите, майсторите-каменоделци и членовете на инициативните комитети, върху паметниците на признателността към загиналите във войните са намерили място послания към идните поколения с непреходно значение.
Като напр. това върху белокаменния обелиск в Типченица: „Сладко и приятно е да се умре за Отечеството! Скъпи другари съ тая мисъл сложиха кости въ незнайни краища. Вашите тленни останки съ далечъ отъ нашата почитъ, но вашиятъ духъ е съ насъ. Вашиятъ заветъ ще бъде нашъ идеалъ. Миръ на народите. Поклонъ предъ праха ви. Отъ другарите и селяните ви”.
Мирослав Гетов – Община Мездра
