Духът на Левски е жив: Възпоменание за Апостола в Босилеград

Духът на Левски е жив. Доказа го за кой ли път един възнисък на ръст на ръст, но исполин като личност българин. Той се казва Иван Николов и е председател на Културно-информационния център „Босилеград” в Западните покрайнини. Иван е този, в чието пламенно слово сакрални думи като Отечество, Свобода и Истина удивително напомнят безсмъртните завети на Апостола. Иван е този, който със своите идеи и дела напълно заслужено си е спечелил сред босилеградчани ореолът на светец. Иван е този, върху чийто патерици, по всеобщо признание, се крепи българщината в Босилеградско.

В това се убедиха всички участници във възпоменателната проява, организирана на 19 февруари в Босилеград по повод 140-годишнина от гибелта на Апостола на свободата.

„Уважаеми дами и господа,
братя и сестри, скъпи гости,
заяви пред събралото се множество на централната улица „Маршал Тито” Иван Николов.

140 години след гибелта на Левски, 9 години след повдигането на неговия паметник в нашия град, духът на Левски не престава да задава своите жестоки въпроси, а ние виновно мълчим. Не само, че не можем да отговорим, не само, че не можем да го доближим, но като че ли ставаме все по-недостойни да застанем пред него.

Трябва с ръка на сърцето да си признаем и да искаме прошка от Апостола на българската свобода за грешното ни лицемерие, с което отдаваме почит все още под чужди знамена и чужди химни. Трябва да се засрамим от себе си пред нравствената чистота, пред заветите и мислите на Левски, които 140 години преразказваме, в които се кълнем, но все не ги достигаме.

Трябва да се засрамим от предателството, което почти половин век следва стъпките на Апостола: физическото му предателство бе последвано от нравствено предателство. И накрая, трябва да се засрамим и от начина, по който се отнасяме към този паметник – все още го крием на тъмно, сякаш ни е страх, че неговата светлина може да ни озари с мислите на Левски за Свобода и човешко достойнство.

Геният на Левски още в навечерието на Освобождението ни каза как да се отнасяме с управляващите: „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и въздигате, като слънце пред очите си…”

Днес сме обладани от стремежите за обединена Европа. Но визията на Левски беше простичка и ясна: „Нашето драгоценно Отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието така, щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

Левски ни учи как да се отнасяме към измамниците, които лесно обещават и бързо забравят обещаното, когато дойдат на власт: „За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството.”

Той беше казал: „Ние чуждото не щем, но и своето не даваме!” За съжаление, само половин година след Освобождението от турско робство започва жестоко разкъсване на българската земя и на българския народ. И ние тук, последните версайски заточеници, сме жертва на това разделение.

Един век по-късно равносметката е ужасна и безпрецедентна в Европа. Намаляхме пет пъти, поколебани сме в националната си човешка същност, скарани и разделени, неспособни да заживеем като свободни и отговорни хора – такива, каквито Левски ни завеща да бъдем.

В условията на обединена Европа продължаваме да се задушаваме от границите, определени с версайските договори. Договори, отречени от времето и със съмнителна и спорна юридическа стойност. Днес откриваме изумителни неща: Ньойският договор е подписан от републиканската сръбско-хърватско-словенска държава, която и до днес не е призната от Кралство Сърбия.

Уважаеми дами и господа,
държавите и отношенията между народите са прекалено сериозни неща и те не могат да се градят върху лъжи и исторически фалшификации. В противен случай ние нямаме право да стоим пред светлия образ на Левски.

Вдясно от паметника на Апостола все още стои паметната чешма на позора – символ на абсурдните комунистически фалшификации: „освобождението” на Босилеград от… България на 8.IX.1944 г. Кой все още има нужда от тази отвратителна лъжа? Нарочно се въздържам от по-силни квалификации…

Ние протестирахме и досега, и отново протестираме срещу лицемерните последователи на Левски, които паралелно със 140-годишнината от жертвата на Левски, зад Освобождението на България от турско родство, отбелязват и денят на „освобождението” на Босилеград от „фашистка” България. Ако тогава изобщо е имало фашизъм, той със сигурност не е би български…

Историята отдавна каза тежката си дума. Днешното поклонение пред Левски не е място за исторически дебат. Днес е ден за размисъл, за покаяние и прошка. В името на Истината, в името на бъдещето на този град, в името на добросъседските отношения между България и Сърбия, в името на общото ни европейско бъдеще, ние, както Левски ни учеше, трябва да си кажем кривиците, за да вървим напред!

И да скъсаме с миналото. Европейският съюз прие редица документи, заклеймяващи тоталитарния комунизъм. Но в Босилеград все още се кръстосват улиците с имена като „Георги Димитров” и „Маршал Тито”. Единият генерален секретар на комунистическия Интернационал и поддръжник на македонизма в Пиринския край, а другият – автор на геноцида срещу македонските българи, известен като „Кървав Божич”.

Никак не е лесно да си последовател на Левски. Това, че полагаме венци и цветя на неговия паметник, все още не ни прави последователи на Левски. Истинските последователи на Левски са само ония, които са извоювали духовната си свобода. Пътят към Свободата, към Истината, непременно води през развитието на културата и просветата.

В това име – каза в заключение Иван Николов – нека всеки от нас до следващото поклонение пред този паметник да се опита да научи, да проникне и завинаги да запомни заветите на Апостола”.

За безсмъртното дело на Левски говори и съпредседателят на Общественото движение „Западни покрайнини” д-р Валентин Янев. Приветствия изпратиха кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на външните работи Николай Младенов. Да се поклонят пред паметта на Апостола дойдоха генералният консул на Република България в Ниш Атанас Кръстин,  представители на МВнР и на Държавната агенция за българите в чужбина.

Сред участниците в проявата бяха десетки босилеградчани от различни поколения, активисти на ВМРО и на партия „Атака”, както и родолюбиви българи от столицата, Мездра и Раднево. Тук бяха 92-годишният доайен Александър Треперски (бай Санде Треперецо) – личен шофьор преди 9 септември на ген. Димитър Айранов, командир на Въздушните войски (1941 – 1944) и председател на Офицерски спортен клуб А.С.23 (1935 – 1937, 1942 – 1944), неговият син Димитър Треперски, внуците му Александър и Бойко Димитрови – все поборници за българщината в Босилеградско.

За втора поредна година в поклонението, което се организира за девети път, се включиха представители на Община Мездра. Зам.-кметът Георги Валентинов и председателят на Сдружението за културно-историческо наследство „Велика Болгариа” Патриция Кирилова поднесоха венец пред бюст-паметника на Апостола. Почитта си отдадоха също операторът в Кабелна телевизия „Интер Сат” Тихомир Илчев, патриотът Драган Попов от Скопие и редакторът на вестник „Мездра XXI век” Мирослав Гетов.

Мирослав Гетов – Община Мездра

Повече снимки в интернет на:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.465895443465020.113660.165350700186164&type=1

[Show as slideshow]