Петима краеведи от община Мездра се включиха в XX Регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето“ във Враца
За 20-а поредна година във Враца се проведе Регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето”. Организатори на форума, традицията за който датира от 2004 г., бяха Регионално управление на образованието (РУО) – Враца и Регионална библиотека (РБ) „Христо Ботев” – Враца. Сред гостите на събитието бяха кметът на община Враца Калин Каменов, заместник-областният управител Николай Руменов, директорът на Държавно горско стопанство (ДГС) – Враца инж. Крум Николов и др.
Приветствия към участниците отправиха Калин Каменов, Николай Руменов, инж. Крум Николов, Силвия Павлова – директор на РБ „Христо Ботев“, Калина Тодорова – завеждащ отдел „Краезнание“ в РБ „Христо Ботев“ и заместник-председател на Регионално краеведско дружество – Враца. Поздравителен адрес изпрати Лорета Колева – началник на РУО – Враца, а специален музикален поздрав отправи Вокална група „Лъчезария” при СУ „Козма Тричков” – Враца с художествен ръководител Лала Банева.
В тазгодишното издание на конференцията взеха участие повече от 50 изследователи на родния край от Враца, Монтана, Видин, София, Перник, Мездра, Оряхово, Бяла Слатина, Мизия, Правец и други селища от региона. Те представиха близо 30 краеведски проучвания, обединени от темата на юбилейната конференция: „Хубава си, моя горо: От спомен за вековните гори и свещените дървета до модерния интериорен дизайн”.
Сред участниците бяха петима краеведи от община Мездра:
• д-р ф. н. Христина Маринска представи своето проучване „Петте дървета и други вековни дървета в с. Кален“,
• Ивана Захариева – „Дърводелецът Георги Янин (Георги Кръстев Пенов) от с. Зверино“,
• Елисавета Тодорова (НЧ „Просвета-1925“ – с. Ребърково) – „Дърворезбата в интериора на храм „Св. св. Петър и Павел“ – с. Ребърково“,
• Светла Дамяновска (Градска художествена галерия – Мездра) – „Петко Мичев – магьосникът на дървопластиката от с. Старо село“
• и Мирослав Гетов (Краеведско дружество – Мездра) – „Начало на организираното ловно движение в Мездренския край (1897-1944 г.)“.
Останалите участници и проучвания, представени на конференцията, бяха:
• гл. ас. д-р Деница Петрова (Институт за исторически изследвания – БАН) – „За Оряхово и орехите“,
• Калина Тодорова (РБ „Христо Ботев“ – Враца) – „Дървото на живота: Лечителите“,
• Красимира Живкова (РБ „Гео Милев“ – Монтана) – „Овчарската дърворезба – митология върху дърво“,
• Мариан Замфиров (Държавен архив – Монтана) – „Държавната гора „Петрохански проход“ – с. Клисура. Исторически очерк (1878-1920 г.)“,
• Наталия Николова и Галина Стоянова (Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин) – „Зеленото богатство на Видин“,
• Даниела Борисова (ДПП „Врачански Балкан“) – „Фитохимични и биологични изследвания върху Келереровият кентрантус Centranthus kellereri (Stoj., Stef.&T. Георгиев) и неговият потенциал като лечебно растение“,
• Бойка Лозанска (Регионално краеведско дружество – Враца) „Лесничеят Александър Мечкарски – един от строителите на следосвобожденска Враца“,
• Галя Дикова-Иванова (Исторически музей – Правец) и Йонко Додев (Институт за гората – БАН) – „Вековните дървета и оброците в Средна Западна България – културна еко-духовно-религиозна стойност“,
• Нонка Първанова (музикален педагог – Перник) – „Образът на гората в песните на Северозападна България“,
• Клуб „Родолюбие“ в СУ „Козма Тричков“ – Враца с ръководител Ива Иванова – „Самодиви“,
• Ученици от ОУ „Христо Ботев“ – с. Търнава, Татяна Мариновска и Полина Тацинска (НЧ „Напредък 1898“ – с. Търнава) – „Да осиновиш дъбче“,
• Цветана Евгениева (Враца) – „Природозащитната дейност на подп. Иван Сокачев (1887-1949 г.)“,
• Теодора Симова (НЧ „Н. Й. Вапцаров-1927“ – с. Хърлец) – „С аромат на дърво“,
• Ангелина Емилова (Държавен архив – Монтана) – „Седмицата на гората в исторически аспект (1925-1944 г.)“,
• Лора Караначева (Държавен архив – Враца) – „Целулозно-хартиен комбинат – Мизия, Врачанско (1956-2001 г.)“,
• Вълчо Златанов (НЧ „Просвета-1915“ – Мизия) – „Комбинатът за целулоза и хартия в Мизия или пътят от дървото към хартията“,
• Любен и Станка Кръстеви (с. Градешница) – „Оброците в с. Градешница, Врачанско“,
• д-р ф. н. Анета Дилова – „Оброците в с. Баница – традиция, предания, легенди и спомени“,
• Виолета Кръстева (НЧ „Развитие-1892“ – Бяла Слатина) – „Гората като граница и обединение“,
• Йоанна Петрова (Държавен архив – Враца) – „Дъб” да се нарича – хем силно, хем непоклатимо, да дава изящество в нашия дом“ и „С обич и грижа за гората“,
• Красимира Йончева (Сдружение „Врачанските къщи“) – „Да обичаш гората – това е култура (Щрихи от опита на врачани)“,
• гл. ас. д-р Надежда Николова (Институт за български език – БАН) – „Лингвокултурологични аспекти на някои иглолистни дървета в България“.
По време на конференцията бяха открити две изложби: „Дървото на моето детство” – творчески проект на ученици от ПГ „Димитраки Хаджитошин“ – Враца, специалност „Интериорен дизайн“, с ръководители Стефан Дацов и Росица Стоянова, и „Самодивски китки” – пластики с хербаризирани растения и бижута от кожа с природни материали на мездренските творци Светла Дамяновска и Емилия Гарванска.
В рамките съвместната инициатива на Регионална библиотеката „Христо Ботев“ и на Държавно горско стопанско – Враца „Дървото на живота” всички участници във форума получиха по едно живо дърво, дарение от горския разсадник на ДГС – Берковица.
Снимки: Регионална библиотека ‚Христо Ботев“ – Враца
