mezdra-may

ЕДНА ТРАДИЦИЯ С БЪДЕЩЕ

Програма за 46-ти ПРАЗНИЦИ НА КУЛТУРАТА „МЕЗДРА-МАЙ-2019”


Кратка историческа справка:

Началото на празниците на културата „Мездра – май” е поставено през пролетта на 1974 г. по време на кметуването на инж. Любомир Йотов (1966 – 1976). Инициатори за тяхното провеждане и главни организатори са тогавашният Градски общински народен съвет (ГОНС) и Градският съвет за изкуство и култура с председател Красимир Стефанов, а конкретните поводи: по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, и в чест на 30-годишнината от 9.IX.1944 г.

Първото издание е предшествано от предварителен преглед на певческите народни състави, състоял се в село Горна Кремена, като най-добрите колективи и индивидуални изпълнители са допуснати до участие в същинската празнична програма (20 – 23 май 1974 г.). „Голям интерес сред гражданите предизвикаха дните на фолклора – четем в излизащия по онова време вестник „Искърска комуна” (1), на школуваното пеене и музикалната естрада, на художественото слово и театъра, както и заключителният концерт. От тази гледна точка новата инициатива напълно сполучи. В едни период, лишен от значими изяви на самодейното изкуство в общината, бяха организирани полезни срещи на самодейците с публиката, които допринесоха за обогатяване на местния културен живот.”
„Мездра – май’74” завършва с гала концерт, на който най-изявените самодейни колективи получават предметни и парични награди. Голямата награда на ГОНС – „Мраморният приз”, е присъдена на театралната трупа при Дома на културата към текстилния комбинат „Станке Димитров” с ръководител Върбан Бояджийски., носител на златен медал от IV-ия републикански фестивал на художествената самодейност.
А ето как тукашната преса вижда бъдещето на културните празници: „Има идеи те да надхвърлят местните рамки, в тях да участвуват изявени състави от цялата страна, да се организират прояви на творци, родени в Мездра и т. н. Безспорно подобно обогатяване е необходимо. Но според нас трябва непременно да се съчетае и с участие на местните колективи, като подготовката им започне отрано и се насочи към празниците. Така тази културна проява ще стимулира ежегодно самодейното изкуство в нашата община, което е желано и обичано от хората.” (2)

Специално място във второто издание на „Мездра – май” (7 – 23 май 1975 г.) заема изложбата – живопис в ГХГ на проф. Борис Колев, почетен гражданин на общината, който през 30-те години на миналия век учителства в Мездра, а голямата награда получава вокално-инструменталният състав „Бисерите” при Дома на културата към ДТЗ „Ст. Димитров” с ръководител Иван Владимиров. „Въпреки някои слабости – отбелязва в. „Искърска комуна” (3), отнасящи се главно до недостатъчната подготовка и незадоволителното представяне на отделните колективи, мнението на специалистите е, че традиционните празници „Мездра – май” са безспорно най-крупното събитие в културния календар в района на общината за годината. А при още по-добра организация, тематично и жанрово изясняване и финансово обезпечаване, то би могло да надхвърли тясно регионалното си засега значение и да се превърне в една действително самобитна проява на културния ни живот.”

В третото издание на празниците (13 – 23 май 1976 г.) броят на самодейните колективи, които участват в „Мездра – май”: театрални трупи, фолклорни, певчески и танцови състави, като и на индивидуалните изпълнители, продължава да расте. Повишава се и качеството на продукцията, предлагана на публиката: „На високо ниво бяха хоровете за школувано пеене – подчертава местната преса (4), читалищният – с диригент Израел Аладжем, пионерският – с диригент Стефан Костов и девическият при ПГ „Димитър Благоев” – с диригент Антония Ганева…Най-хубавите изпълнения от предварителните прегледи съставиха заключителни концерт, посветен на 50-годишния юбилей на читалище „Васил Коларов” (б. р. сега НЧ „Просвета 1925”). Посрещани и изпращани с аплодисменти и цветя, самодейците пяха, танцуваха и свиреха с вдъхновение… Голямата награда получи женският народен хор на читалище „В. Коларов”, лауреат и носител на сребърен медал от IV-ия републикански фестивал на художествената самодейност.”

Наред с централната проява в „Мездра – май”: фестивалът на художествената самодейност (общинските прегледи на танцовото, театрално и песенно изкуство), програмата на празниците постепенно се обогатява с гостувания на изявени наши творци, на водещи професионални състави и изпълнители. „Тази тенденция към разширяване хоризонта на традиционните празници, към издигане на тяхното художествено и творческо равнище, трябва да се приветствува и следва да се утвърждава и занапред” – пише по този повод Красимир Стефанов в обзорната си статия за „Мездра – май’79” „С пъстри китки накичени (5).
В културния афиш завинаги ще останат срещите-разговори с писателите Слав Хр. Караславов (1979), Асен Босев (1981), Дончо Цончев (1982), Генчо Стоев (1983), Мерсия Макдермот и Георги Струмски (1984), Стефан Цанев (1987), Найден Вълчев (1988), Георги Марковски и Ваня Петкова (1989), с творческите колективи на игралните филми „Кръвта остава (1980) – премиерна лента на родения в Мездра режисьор, оператор и сценарист Борислав Пунчев, „Боянският майстор” (1981), „Ешелоните на смъртта” (1986), режисиран отново от Пунчев, „Вчера” (1988) и „Иван и Александра” (1989), с популярните театрални и филмови актьори Цветана Манева и Явор Милушев (1984), Невена Коканова (1985), концертите на ансамбъл „Пирин” (1982), Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци (1984), ансамбъл „Загоре” (1986), Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” (1990), ансамбъл „Тракия” (2003) и ансамбъл „Българе” (2006), спектаклите на Нешка Робева „Два свята” (2003) и „Готови ли сте” (2005), на фолклорна формация „Танц на вятъра” (2008) и на Илия Луков „България – моята родина” (2009).    

Самобитни акценти в празничната програма са културни прояви като общата художествена изложба „Земляци” (живопис, скулптура и графика) от избрани творби на художници, родени или свързани с нашия край (1980, 1981, 1983), експозицията „Българската книга от Възраждането до днес” (1982), традиционните изложби на нумизматичната организация „Цар Иван Шишман” (1984, 1985, 1986, 1987, 1989), премиерата на документалния филм на оператора Пламен Герасимов „Бар Иконостас” (1989), посветен на мездренската интелигенция преди Десети ноември, националният фолклорен събор „Де е българското” (2006 – 2010), концертът „60 години читалищен танцов състав (2007), ретроспективните изложби на Любомир Минковски (2004, 2009), Петко Мичев (2006), Павлин Коцев (2007) и Николай Кучков (2008). „В този ред на мисли можем да говорим, че празниците на културата „Мездра – май” оправдават напълно своето предназначение – заключава в края на 80-те години на XX век гл. експерт в Общинския съвет за духовно развитие Валентин Вълчев (6). А именно: да приобщават трудовите хора към света на изкуството, да пробуждат твореца във всеки от нас.”    

И още един щрих към спецификата на „Мездра – май”. Както отбелязва през 1983 г. зам.-председателят на Общинския съвет за култура Димитър Воденичаров: „Онова, което отличава културните празници „Мездра – май” от други подобни в страната и е най-характерно за тях, е богатата концертна дейност в съставните села на селищната система” (7). И наистина, особено през втората половина на 70-те и 80-те год. на миналия век, най-изявените ни самодейни състави редовно гастролират по селските читалищни сцени. Като напр. в Зверино, Горна и Долна Кремена, Типченица, Боденец, Лик, Царевец, Моравица и др. Което до голяма степен липсва в съвременните издания на „Мездра – май”… Въпреки това, както обобщава навремето тукашната преса: „В основата на празниците на културата си останаха изявите на нашите самодейни колективи и изпълнители. Радушният прием, оказван им от зрителите, е най-голямото признание за техния труд. В тази връзка „Мездра – май” се явяват средство за поддържане на добрата форма на самодейците от общината.” (8).

Епизодичен опит да се предизвика обществена дискусия за бъдещето на „Мездра – май” е направен през 2004 г. от покойния Любомир Радовенски. „Започнали с един концерт, празниците обсебиха културното пространство и очакванията на хората от общината – обобщава гл. експерт в Дирекция „Хуманитарни дейности” в коментарната си статия „Ехо от утре” (9). Запазиха и развиха във времето своя магазинен характер (за всекиго по нещо), допълниха се от силна спортна програма, увеличиха обема си, превърнаха се в период, когато всеки търси изява. И при на практика неограничения ресурс, обезпечаващ провеждането им, водещ до неравностойност в качеството, съвсем естествено започна да се усеща пренасищане и умора в зрители и изпълнители.
Може би дойде време за преоценка и търсене на нови пътища… Става ясно, че в този си формат на универсалност и магазинност на изявите, празниците на културата трудно могат да отговорят на потребностите на разнородни като усещане и възприятия нагласи на публиката. Къде могат да се търсят пътища за осъвременяването им?
В отбелязването на пролетните празници може да се облекчи майският календар откъм (а и не само) фолклорни изяви. Би трябвало да се съкрати времетраенето и броят изяви, като кулминацията се търси на Гергьовден – Деня на Мездра. Дефиниране на отделните целеви групи публика и осъществяване на камерни изяви, жанрово сегментирани. Децентрализация и равномерно разпределение в останалото време на годината на съпътстващите изяви – чествания на годишнини, гостуващи изпълнители  и т. н. Акцентиране върху малко на брой, но качествени изяви, имащи национално измерение.
Елементи на „доминото” вече намериха мястото си през годината. Всичко тече, всичко се променя – са казали древните. Променят се времена, променят се естетически вкусове, променя се публика. Промяната е и гаранция, че нашите празници ще продължават да бъдат чакани, че ще продължават да радват, но и да отварят нови хоризонти пред зрители и слушатели, че ще ги бъде.”

Единственият, който се отзовава на „хвърлената ръкавица” за културна дискусия, е известният дипломат, писател и журналист Крум Босев. „Не е моя работа, нито съм достатъчно компетентен, нито достатъчно информиран за състоянието в тази толкова деликатна област – пише почетният гражданин на общината (10), но впечатленията ми, доколкото ги имам, и не само от Мездра, ми дават куража да се подпиша под всяка дума, констатация, извод, препоръка. За „пренасищането” и „умората”, за „неравностойност в качеството”, за „промяната на самата публика”, за „магазинността” на изявите, и всички останали констатации.   Обобщението? То е дадено много и много вярно – „акцентиране върху малко на брой, но качествени изяви, имащи национално измерение”. Едва ли всичко това би могло да се каже по-пълно. Направените „препоръки” – и те… са толкова насъщни и навременни. Най-важното – нужна е промяна, освежаване, още по-пълно използване на този така важен културен и политически ресурс…”

Апропо, в подкрепа на казаното, може би е крайно време да се обмисли сериозно идеята в обозримо бъдеще „Мездра – май” да се трансформират в ежегоден международен фолклорен фестивал, каквото предложение има. Още повече, че НЧ „Просвета – 1925” разполага с качествени самодейни колективи: представителен танцов ансамбъл, детски танцов състав, група за стари градски песни „Мездрея”, женски народен хор, които биха могли да са в основата на една такава престижна проява. Разбира се, при наличието на финансови възможности и организаторски ресурс, а като най-подходящо време за провеждането на феста се очертава първата седмица на месец май, с кулминация навръх Гергьовден…         

В заключение – преди близо четири десетилетия празниците на културата правят своя прощъпалник. Оттогава ежегодно през най-пъстрия и жизнерадостен сезон те са привлекателен форум за изява не само на местните самодейци, творци и спортисти, но и на известни изпълнители от цялата страна. „Всяка пролет в дните на „Мездра – май” нашата община се превръща в една голяма сцена, на която показват своето изкуство гости и хиляди самородни таланти” (11), подчертава през 1986 г. Любомир Радовенски – по него време зам.-председател на Общинския съвет за култура. По този начин те спомагат за утвърждаване, популяризиране и съхраняване на културното, просветното и историческото наследство както на нашата община, така и на Майка България. Едно от малкото хубави неща, устояли на превратностите на времето. Нещо повече: без преувеличение можем да кажем, че празниците „Мездра – май” са се превърнали в животворна традиция, в апотеоз на словото и песента, на танца и музиката. Което е гаранция, че това тържество на духа и българщината ще пребъде и занапред.

Мирослав ГЕТОВ – председател на Краеведско дружество – гр. Мездра