Новините на Община Мездра.

Туризъм

Указания за функциониране на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения в условията на опасност от заразяване с COVID-19 в България

ПРОЦЕДУРИ ПРИ КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ

Единна система за туристическа информация (ЕСТИ)

Археологични обекти и природни забележителности

Списък
на места за настаняване с действаща категоризация по ЗТ,
на територията на Община Мездра

 

№ по ред
Място за настаняване
Наименование на лицето, стопанисващо обекта
Адрес на обекта
Капацитет
 
1.
Хотелски комплекс „Родина” ЕООД
гр. Мездра,
ул. „Хр. Ботев” №26
30 стаи 
(60 легла)
 
2.
„С.Т. Слънчев рай” ЕООД
гр. Мездра,
Гл. път Е-79
11 стаи 
(22 легла)
 
3.
„ХОТЕЛ ЛИПИТЕ“ ЕООД
с. Типченица,
ул. „7-ми септември”№35
18 стаи 
(36 легла)
 
4.
„АЖМ- Груп” ЕООД
с. Зверино,
ул. „Стадиона“
8 стаи
(16 легла)
 
5.
Къща за гости „Оазис-1“
„АЖМ- Груп” ЕООД
с. Зверино,
ул. „Стадиона“
2 стаи
(4 легла)
 
6.
Къща за гости „Оазис-2“
„АЖМ- Груп” ЕООД
с. Зверино,
ул. „Стадиона“
2 стаи
(4 легла)
 
7.
Къща за гости „Оазис-3“
„АЖМ- Груп” ЕООД
с. Зверино,
ул. „Стадиона“
2 стаи
(4 легла)
 
8.
Къща за гости „Оазис-4“
„АЖМ- Груп” ЕООД
с. Зверино,
ул. „Стадиона“
2 стаи
(4 легла)
 
9.
Стаи за гости
ЕТ „Николай Бояджиев”
с. Зверино,
ул. „Н. Войновски” №40
4 стаи 
(8 легла)
 
10.
Къща за гости „Перла”
„Ива Вутова-71” ЕООД
гр. Мездра,
ул. „Столетов” №5
8 стаи 
(16 легла)
 
11.
Стаи за гости
„Рая Трейд-2006” ЕООД
с. Елисейна
4 стаи 
(8 легла)
 
12.
Къща за гости „Мимоска“
„Мелив” ЕООД
с. Руска бела,
ул. „Кръстю Ташев” №2
7 стаи 
(14 легла)
 
13.
„Светлина – П“ ЕООД
с. Очин дол
5 стаи
(10 легла)
 
14.
хостел „Младежки интерпретационен лагер”
ДПП „Врачански Балкан”
с. Очин дол
6 стаи
(17 легла, част от тях са на два етажа)
 
15.
 
Къща за гости „Галя“
„Маринов78“ ЕООД
с. Зверино,
ул. „Динко Петров“ №7
5 стаи
(10 легла)
 
16.
Стая за гости
ЕТ „ВИКИ-ВАСИЛ ГАНЧЕВ- ИВАНКА ГАНЧЕВА“
С. Люти брод,
Ул. „Иван Кинов“ №5
2 легла
 
17.
 
„ИВ-2000- ИВАН И ИВАН“ ЕООД
с. Горна Бешовица,
ул. „Георги Димитров“ №1
13 стаи
(26 легла)
 
18.
 
Къща за гости „Мечта“
„АЛФА БУЛД“ ЕООД
С. Люти брод,
Ул. „Рашов дол“ №10
 
5 стаи
(9 легла)
 
19.
 
Къща за гости „Кремена“
 
„КАЛИН КАРГО ЕНД ТУРС“ ЕООД
с. Долна Кремена,
ул. „Гаврил Генов“ №2
 
7 стаи
(13 легла)

 

Списък на по- големите заведения на територията на община Мездра

№ по ред Наименование на заведението за хранене и развлечения Адрес Капацитет
1. Бистро „Липите“ с.Типченица

ул. „7-ми септември“ 35

 50 места
2. Ресторант „Ла Съни“ гр. Мездра

ул. „ Хр. Ботев“ 26

 96 места
3. Механа „Чевермето“ гр. Мездра

ул. „ Родопите“ 2

 40 места
4. Механа „ Дядо Йоцо“ с. Очин дол 40 места
5. Ресторант „Елит“ гр. Мездра

ул. „Я. Сакъзов“19

 50 места
6. Ресторант „Ариел“ гр. Мездра

ул. „Ал. Стамболийски“ 105

 250 места
7. Гостилница „При Бингото“ с. Елисейна

ул. „ Ст. Трифинов“33

 48 места
8. Ресторант „Калето“ гр. Мездра

ул. „ Хр. Ботев“ 71

 50 места
9. Кафе-аперитив „Оазис“ с. Зверино

ул. „ Стадиона“ 1 (сезон)

 100 места
10. Кафе-аперитив „Централ“ гр. Мездра

ул. „ Г. Димитров“ 5

 98 места
11. Бистро „Елит“ с. Зверино

ул. „Н. Войновски“ 40

 50 места
12. Бистро „Кевче“ гр .Мездра

ул. „П. Евтимий“ 8

 75 места
13. Бистро „Ралица“ гр. Мездра

ул. „ Шипка“ 48

 48 места
14. Кафе аперитив (с дансинг) „ Роял“ гр. Мездра

ул. „ Г. Димитров“ 8

 200 места
15. Ресторант „Шатони“ с. Дърманци

м. „Падината“

 150 места
16. Ресторант „Сладка почивка“ с. Руска бела

м. „ Садината“

 50 места
17. Пицария „Мелницата“ гр. Мездра

ул. „ Св. Св Кирил и Методий“ 43

 50 места
18.  

Снек бар „Виктория“

 с. Върбешница

ул. „ Хр. Ботев“ 54

 30 места
19.  

Бистро „Вили Ков“

 с.Зверино

ул.“Г.Кирков“ 2

  

128 места

 

 

ИНФРАСТУКТУРА


ВОДОСНАБДИТЕЛНА МРЕЖА

       Водоснабдяването на град Мездра и селата от общината е проблем, който изисква
приоритетно разрешаване, тъй като всички са с режимно водопотребление, а в две от селищата – с.Боденец и с.Крапец водата във водопроводната мрежа не е с питейни качества.
      Основен водоизточник за град Мездра е хидровъзел Среченска бара, от който се водоснабдяват още общинските центрове Враца, Монтана, Берковица, частично Криводол и 25 прилежащи селища с население общо над 200 х. човека.Като последен консуматор водното количество, което се получава в град Мездра,в действителност варира между 20л/с и 30 л/с. От местни водоизточници /каптажи/ се получават допълнително средно 2-3 л/с.
Това водно количество е недостатъчно, поради което се налага режим.
Водоснабдяването на останалите населени места се осъществява от 44 каптажа, 5 шахтови кладенци, 2 тръбни кладенци и 1 дренаж.
      Режимното водоснабдяване налага изпълненвието на общинска програма за търсене на допълнителни водоизточници, които да гарантират необходимите количества питейна вода.
      Ежегодно се отделят средства за проучвателни, проектни и строително- монтажни работи на водоснабдителни обекти.
      Изводът от направените проучвания и консултации със специалисти в
областта на водоснабдяването и хидрогеологията е, че високопланинските
селища като Кален, Цаконица, Г. Бешовица, Д.Кремена, Зверино, Люти брод, Лик, Ослен Криводол, могат да бъдат допълнително водоснабдени чрезкаптиране на нискодебитни извори с малки каптажи или дренажи.За останалите селища е необходимо финансирането на хидрогеоложка
проучвателна програма, включваща изграждането на проучвателно-
експлоатационни сондажни тръбни кладенци за водоснабдителни цели.
      За град Мездра са изградени проучвателно-експлоатационни тръбни кладенци
в района на с. Брусен-с. Д. Кремена с дебит 18 л/с. В процес на
реализация е работен проект за вкарване на водното количество във
водопроводната мрежа на града.
      Внимание заслужава ползването на вода от водоизточник „Крапешко езеро“,
който е с голям дебит. В момента тя не отговаря на стандарта за питейна
вода, тъй като има силно повишено съдържание на амоняк. Използва се само за промишлени цели, с което се облекчава и без това тежкия режим на водопотребление. Правят се постъпки за търсене на технология за очистване на водата.
      Наложително е да бъде извършена реконструкция на водопроводната мрежа,
тъй като съществуващите етернитови водопроводи са полагани преди повече
от 30 години и тяхната нормативна използваемост е преминала,което води
до чести аварии и загуби на питейна вода.
През последните няколко години в град Мездра са реконструирани участъци от водопроводната мрежа с дължина 6 км и водопроводни отклонения – 7 км. Разширена е водопроводната мрежа на с.Люти дол с 1,3 км , реконструирани са напорните водопроводи за с.Типченица с дължина 1,4 км и Царевец – Старо село с дължина 2,5 км.

Начало


КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА

Канализационната мрежа на град Мездра е изградена на 98%, след завършване през последните години на участъци от колектора по
ул.“Хр.Ботев“. През 2003 година е изготвен проект за останалата част от града в района на ул.“1 май“, който се реализира през
настоящата година. В останалите населени места на общината, с изключение частично на с.Зверино, няма иградена канализация.
Строителството й е въпрос, който ще се решава в бъдеще.Необходимо е да се изгради пречиствателна станция за отпадни води на град Мездра,
за което е изготвена паспортизация на канализацията , с оглед извършване на предпроектно проучване.

Начало


ПЪТНА МРЕЖА

       Общинската пътна мрежа от 132 км е в полупланински и планински райони и в голямата си част е в лошо състояние. Това се отразява на екологичната обстановка, безопасността на движението и поставя под въпрос някои линии на пътническия транспорт.
Средствата необходими за ремонта и поддържането на пътната мрежа са несъизмерими с получаваните. Извършва се само текущо поддържане и ремонт на силно износени участъци с малки дължини. През последните години са реконструирани цялостно 14,2 км пътна мрежа.
Поради невъзможността пътната мрежа да бъде своевременно ремонтирана продължава разрушаването на пътната настилка и влошаването на пътните условия, което води до увеличаване на необходимите средства за ремонт .
За да се реши въпроса е необходимо да бъде извършен основен ремонт на най-тежките участъци, а именно: Ослен Криводол-Лик-Дърманци /10.85 км/ , Боденец-Върбешница /5.6км/, Брусен-Ст.село /8.1км/, Зверино-Оселна /4.1км/, Мездра-Крета /2.0 км/, Кален-Цаконица /4.7км/,Зверино-Игнатица /9.25 км/,Люти дол -Типченица /5.1 км/ ,Левище-Очин дол /4.5 км/. За реализацията на ремонтни работи се търси финансиране по различни програми и проекти.

Начало


ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА

Проучвания за прокарване на ж.п. линия в района са правени още през 1883 година,но строителството е започнало по-късно от предприемача Иван Н.Хаджиенов с договор от 10.12.1893 год.
Строителството приключва в началото на 1897 година с уточнените ж.п.станции -Елисейна,Мездра,Роман.В началото на експлоатацията на жп линията по нея са преминавали три пътнически влака седмично.
По настоящем в община Мездра има 6 гари -Мездра, Мездра-юг,Елисейна,Зверино,Ребърково и 5 спирки Люти брод,Черепиш, Моравица,Брусен и Ослен Криводол.
Дължината на железния път преминаващ през община Мездра е около 113 км електрифицирана двойна жп линия със средна скорост на движение 70 км/ч за дефилето и до 100 км/ч за останалите райони.След ремонт на участъка Мездра-изток – Роман средната скорост в него ще достигне до 130 км/ч.
На денонощие през гара Мездра преминават около 80 влака.

Начало


ЕНЕРГИЙНА МРЕЖА

       В района на община Мездра няма неелектрифицирани населени места.
На територията на общината има 239 трафопоста и 2 възлови станции. Мрежата ниско напрежение е с дължина 686 км, в т.ч. 590 км въздушна и 96 км кабелна. През последните четири години са изградени 4 трафопоста и се е увеличила дължината на кабелната мрежа с 3 км. Извършена е реконструкция на 20 км въздушна ел. мрежа.
През 2003 година е извършена рехабилитация на уличното осветление в общината, като са монтирани нови осветителни тела. Тези осветителни тела са енергоикономични с мощност 36 W и 55 W , за разлика от старите , мощността на които е 150 W , 250 W и 400 W .
Работи се по реконструкции на въздушната мрежа във връзка с монтажа на нови достъпни електромерни табла.Това е осъществено в селата Оселна, Върбешница, Брусен, Долна Кремена.
Проблемите на електроснабдяването се свеждат главно до остарялата и амортизирана мрежа в някои населени места и квартали.

Начало


ГАЗИФИКАЦИЯ

В изпълнение на Решение №420 / 01.04.1999 год. на Общински съвет Мездра се обяви конкурс за даване на разрешение за извършване на дейност „газификация“ на промишления обществения и битов сектор на територията на град Мездра. Същият се проведе на 04.06.1999 год.На основание на резултатите от проведения конкурс Общински съвет Мездра утвърди „Газоснабдяване Враца“АД за концесионер на дейността.
Въз основа на разработените проекти и разрешението за строеж до момента са изградени:
-Автоматичната газорегулаторна станция /АГРС/ за редуциране налягането на природния газ от 55 bar на 4bar и търговско измерване на консумацията, както и обслужващия път.
-Изградено е магистрално газопроводно отклонение до АГРС с обща дължина 4 км и разпределителни газопроводи с обща дължина 17 км.
В процес на експлоатация са обекти на 5 промишлени, 33 обществени и 288 битови консуматори на природен газ на територията на град Мездра, които се очаква до края на 2004 година да станат 300.
Предвид безспорните предимства на природния газ пред останалите горива и достигнатите икономии при ползването му реализирани от консуматорите на територията на града, техният брой се увеличава.

Към месец септември 2009 г. дължината на изградената до момента газоразпределителна мрежа в град Мездра е 26 км.Газифицираните битови потребители в града са 842, а стопанските(фирми и обществено- административни обекти) са 51. Трасето дава възможност други 2200 домакинства да ползват предимствата на икономичното и екологично гориво.

Начало

Селско стопанство

Селско стопанство

Споразумения за създаване на масиви за ползване по реда на чл. 37в, ал.1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и във връзка с чл. 73, ал. 2 от правилника за прилагането му за стопанската 2012/2013 година.

Стопанисваната земеделска земя в община Мездра е 291 360 х.дка По начин на трайно ползване се разпределя, както следва: пасища мера – 75 525 дка; пасища с храсти – 65 88 дка; залесени територии – 14 055 дка; земи по § 4 – 1 350 дка; полски пътища 6 846 дка; непригодни земи / скален пясък/ – 989 дка; обработваеми земи 185 976 дка в т.ч ливади 56 263 дка; лозя 8 441 дка; овощни градини 2 904 дка; трайни насаждения 40 дка; ниви 118 319 дка. Земеделските територии в общината по вид собственост са : Държавен поземлен фонд 484 дка, Общински поземлен фонд – 41 463 дка; ОбПФ /временно стопанисван от общината/ 62 449 ; земи на частни стопани 183 763 дка; земя на читалища 431 дка; земя на училища 339 дка; земя на религиозни организации 1 041 дка; земя по § 4 – 1 390 дка, ВСИЧКО 291 360 х. дка. Основната насока за развитие на земеделието в Общината е в областта на зърнопроизводството : пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. За стопанската 2003/2004 г. за засети с есенници и пролетници 17 958 дка. Средните добиви при пшеницата са 220 кг от декар, ечемик 290 кг, царевица зърно 280 кг и слънчоглед 120 кг. Зърнопроизводството се осъществява от 3 земеделски кооперации, осем арендатори и от дребни частни стопани. Животновъдството е съсредоточено в личния сектор. Поголовието на животните е сведено до: говеда 1 241 в т.ч крави 830, биволи – 78, овце – 6 662 , кози 5 235, свине 1 420 и птици 19 2000 бр. Средната продуктивност при кравите за 2003 година е 3 200 л. мляко от фуражна крава при 3.6 % мастни вещества, при овцете 55 л., при биволиците 1 100 л. и при козите – 95 л. Средния настриг вълна е 3.8 кг. Горският фонд е на площ 20 794 дка. На бивши собственици са възстановени 43 393 дка, на религиозни организации – 2 147 дка и юридически лица 855 дка. В процедура за изясняване в съда са горите общинска собственост с площ 41 998 дка. Признати от ОбС "Земеделие и гори" и Мездренския районен съд са 2 059 дка. На територията на общината функционират три земеделски кооперации в селата Долна Кремена, Кален и Руска бяла. Останалите се ликвидираха или се намират в процес на ликвидация. Има създадени частни фирми за отглеждане на животни в с.Зверино за свине; с.Долна Кремена – за крави и овце и с.Върбешница – крави и в с.Царевец за свине и овце.

Фирми

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И БИЗНЕС 

Регистрация на фирма

Структуроопределящи предприятия и фирми с водещо участие в сферата на бизнеса и предприемачеството на територията на община Мездра

Икономика

За контакти

България 3100, гр.Мездра ул."Христо Ботев" 27

телефони: централа: 0910 92016, 0910 92116 факс: 0910 92523 е-mail: obshtina@mezdra.egov.bg

<a href="http://mezdra.bg/?page_id=" _cke_saved_href="http://mezdra.bg/?page_id=" 6219"="">Електронни пощи на кметствата на Oбщина Мездра

Човешки ресурси

naselenie2018

Природни ресурси

  1. РЕЛЕФ
  2. КЛИМАТ
  3. ПОЧВИ
  4. МИНЕРАЛИ
  5. ВОДНИ РЕСУРСИ
  6. ФЛОРА И ФАУНА
  7. ГОРСКИ ФОНД
  8. ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ

РЕЛЕФ

Община Мездра се намира в Северозападна България около долината на река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското котловинно разширение със средна надморска височина 270 м.Релефът е равнинно- хълмист иполупланински. Основните геоморфоложки структури са следните : -запад- Старопланинската сводесто-верижна система с планински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина и ерозионни врязвания -изток-хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини -югоизток и юг- нископланински ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина. В района са застъпени и някои акумулационни типове релеф- алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерна възраст – речната тераса на р.Искър /източно от Люти брод / и тези на някои от нейните по-големи притоци.

Начало

КЛИМАТ

В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 С.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември – 85 % и минимум през август – 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време- 58 %. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м /с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най- ранните есенни слани падат в началото на октомври /за по-ниските части/ и в края на септември /за по-високите части/.

Начало

ПОЧВИ

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална.Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на р.Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав , преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.

Начало

МИНЕРАЛИ

Териториите за полезни изкопаеми са около 1260 ха.Характерни за района са находищата на скално-облицовъчни материали -варовик /т.н. “ врачански камък „/ Наблюдават се следните скални разновидности : светлосиви до тъмнобежови варовици с кварц, петнисто-ивичести бежови до сиви варовици, относително чисти бежови варовици, едропетнисти варовици и кватернер. Продуктивният хоризонт се състои от относително чисти и условно петнисто- ивичести варовици. Варовиците съдържат манганови окиси и хидроокиси под формата на черни точици и петна до тънки къси прожилки. На територията на общината се добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната металургия.

Начало

ВОДНИ РЕСУРСИ

Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: -гъстота на речната мрежа- 0,8 – 1 км/кв.км. -среден отток -много нисък модул на годишния повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. -максимален отток-период на пълноводие – 4 месеца -минимален отток-период на маловодие- 2 месеца По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали /водосборите на десните притоци на р.Искър, водещи началото си от Ръжана и водосборите на левите притоци на р.Искър, водещи началото си от Врачанската планина /. По- ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка , Боденска. Най-голямата река на територията на общината е река Искър.Тя е формирала най-големия у нас пролом- Искърския, където реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до р.Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5-1,5 м от терена, а през есенното маловодие- до 6-8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.

Начало

ФЛОРА И ФАУНА

Община Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско.Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна , елен, дива свиня, заек, а от птиците- представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови , гълъбови и др. По течението на р.Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България “ , територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса -Долен равнинно-хълмист и хълмисто- предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка , птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка , коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа ,явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор , акация.

Начало

ГОРСКИ ФОНД

Горската територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838 ха. Разпределението на горите по принадлежност е както следва: -държавни гори -17 623,8 ха -горски пасища-358,4 ха -гори,предоставени от горския фонд- 2597,2 ха -гори извън горския фонд- 1138,5 ха -изключени гори- 120,3 ха -общо-21838,2 ха ,в т.ч. 18510, 9 ха залесени площи Горите с държавно значение са разпределени в следните групи: гори със специално предназначение /защитни и рекреационни гори и територии, защитени природни територии и др. /, гори със стопанско предназначение и горски пасища. Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дървопроизводствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун, цер, келяв габър,бял бор, акация ,сребролистна липа. Около 70 % от залесените площи попадат в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори и подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори. Средния размер на годишното ползване от горите е около 150000 куб.м. стояща маса / с клони /, в която най-голям е делът на дървата, отпада и дребната строителна дървесина. От страничните ползвания от горите са застъпени паша на едър и дребен добитък, добив на листников фураж и сено, бране на горски плодове, липов цвят, гъби и др.

Начало

ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ

1.Природен парк “ Врачански Балкан „, обявен със Заповед № 1449 /21.12.89 год. на КОПС – от територията на общината са включени около 5000 ха земи.

2.Защитена зона „Карлуковски карст“, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.105/2008 год.).

3.Защитена зона „Искърски пролом – Ржана“ обявена със Заповед №РД-276/31.03.2021 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.43/2021 год.).

4.Защитена зона „Карлуково“ обявена със Заповед №РД-329/31.03.2021 год. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.53/2021 год.).

5.Защитена зона „Каленска пещера“ обявена с Решение №122/02.03.2007 год. на Министерски съвет.

6.Природна забележителност -„Ритлите „-скално образувание в землището на с. Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед № 9733/27.05.68 год. на КГГП при МС.

7.Природна забележителност „Новата пещера “ – с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед №2632 /21.06.62 год. на КГГП при МС.

8.Природна забележителност „Говедарника „- скална височина с плитки пещери- ниши , в землището на с. Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед №1799/ 30.06.72 г. на МГОПС.

От защитените растения, включени в Червената книга на България, на територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена / кавказка / липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец, бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион ,маточина , кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб-кокошкар и египетски лешояд.

Начало

История

Мездра - град роден от историята

Idol

Pot04

Преди Рим

Укрепено селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края на медно-каменната епоха /ІV хилядолетие пр. Хр./ Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали /племе СКОРДИСКИ/ и келти/племе БАСТАРНИ/ до І в, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим.

kaleРимска епоха За защита на един от глaвните пътища, свързващ провинциите Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле , римляните построяват ново укрепление на Калето. През ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град , а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между латино-говорящата на запад и гръцкоговорящата на изток части от Римската империя.

Liuti Brod Basilika04 Византия В първите десетилетия след налагането на християнството през 313г. от Константин Велики , до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери- 28/16 м и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката/ агне, риби , гълъби и др./

Cherepish001

Средновековна България

Черепишкият манастир е един от най-забележителните християнски паметници в дефилето на река Искър. Разположен на самия бряг на реката, ограден от непристъпни величествени скали, манастирът в продължение на векове е играел ролята на средищен културен и духовен център в региона. Археологическите проучвания тук отнасят възникването на манастира към ХІV век. До наши дни е запазен манастирският устав (типник) от 1390-1396 година. Манастирът е съществувал и през ХV век като в различни документи от това време мястото се споменава като Черепец, Черапиш, Челбиш.

Mездра след Освобождението от турско робство.Mezdra Gara

От 1878 г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 01.01.1881 г. Мездра има едва 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887 г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (дн. Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888 г. домакинствата са 17, а жителите 76.

Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва строителството на жп линията София-Роман. В продължение на четири години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20 февруари 1897 г. новата жп линия е пусната в действие с водосвет, отслужен от Врачанския митрополит Константин в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър I Обренович, както и министър-председателят д-р Константин Стоилов. 

В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900 г. Мездра има 311 жители, през 1920 г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и  в мездренските села.

С Указ №435 от 26 август 1950 г. на Президиума на Народното събрание Мездра е обявена за град.

Повече за историята на община Мездра в сайта на Българското Археологическо Сдружение

Местоположение

Bul-Map Община Мездра е разположена върху територия от 519 114 дка и включва 28 населени места – в т. ч. гр. Мездра и 27 села. Най-голям процент от територията на общината заемат земеделските площи и горите, следвани от населените места. Релефът е полупланински, с преобладаващи сиви горски почви, подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.

Община Мездра е разположена на средна надморска височина от 270 м. Климатът е умереноконтинентален. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка, в т. ч 25 264 дка иглолистни и 21 136 дка широколистни гори. Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм. Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция – месо, мляко, вино, пчелен мед и др.